Катрин Стоун - Пламък и лед

Разбира се, това беше истинската причина дрехите на куклите да бъдат шити на ръка. Гейлън се почувства още по-нищожна и жалка, след като той бе разгадал тайната. Спомни си самотните вечери в скромната хотелска стая, където след целодневно изтощително тичане из съдебните зали се прибираше и се захващаше да шие кукленски дрешки.

— Може би имаш право — промълви и в гласа й се прокрадна неописуема тъга. За миг заприлича на нещастно дете, сетне отново надяна маската на самоуверена репортерка: — Наистина ли снощи непознатата е занесла в болницата кукли?

— Занесла им е радост — промълви Лукас и добави: — Добре че е отишла, преди Антъни да нахлуе в отделението. Когато се затворил с осемте момиченца в стаята, те притискали куклите до гърдите си също като Сара. Навярно му се е сторило, че е заобиколен от малки вещици, които му правят магии. Тогава ми каза, че не издържа повече, че е готов да се предаде. Историята е много любопитна, нали? Жалко, че не може да стане достояние на медиите.

— Защо?

— Защото ще се разкрие самоличността на тайнствената непозната. Хубаво би било нашите съграждани да узнаят за нейната щедрост и доброта. Сигурен съм, че историята ще допадне на журналистите. Но те никога няма да я научат, защото по-важна е волята на безкористната дарителка.

„Той ме закриля! — помисли си Гейлън. — Съобразява се с мен, с желанията ми.“ А погледът му сякаш я галеше, караше я да се чувства красива и желана.

„Не може да бъде! — възкликна мислено. — Престани да ме мамиш! Не бих го понесла!“

С усилие извърна поглед, макар че сивите му очи я привличаха с магнетизма си. За миг се озова в миналото, тлеещо под пепелта на забравата, сетне се върна към действителността и престорено небрежно подхвърли:

— Историята с куклите наистина е любопитна, но повече ме интересува мистерията около цигарите.

Лукас вдигна вежди, очите му блеснаха като кинжали:

— Не разбирам за какво намекваш, Гейлън.

— Ще ти обясня. С Антъни имахте по три пакета цигари. Когато за пръв път разговарях с теб, забелязах как бавно и ритмично дърпаш от цигарата.

— Направило ти е впечатление, че пуша по особен начин, така ли?

— Мисля, че си непушач.

Той отметна глава и приглади гарвановочерната си коса.

— Да речем, че е вярно. Защо тогава снощи пушех?

— Защото си подражавал на Антъни. Искал си да разбереш как му действа никотинът, дали успокоява нервите, или предизвиква възбуда.

— Но нали си забелязала, че бавно и някак ритмично дърпам от цигарата?

— Да. Ето така. — Ръката й ритмично се задвижи нагоре-надолу като тюркоазен метроном. — Може би чрез изпушените цигари безумецът е измервал времето. Може би си е казал, че ако условията му не бъдат изпълнени, когато цигарите му свършат, ще взриви гранатата. Предполагам, че е пушел нервно, на пресекулки. Нямало е как да му подражаваш точно, затова пушеше бавно и ритмично с надеждата да изравниш темпото си с неговото.

— Като в приказката за заека и костенурката, които си устроили надбягване — усмихна се той.

Костенурка ли? Не, Лукас Хънтър беше като хищник, който чака жертвата му да допусне фатална грешка. Тя забеляза, че в последния пакет са останали само две цигари. Този човек, който иначе не пушеше изобщо, само за няколко часа бе задръстил белите си дробове с тютюнев дим.

— Знаеш ли колко цигари е имал Ройс, когато се е предал? — попита тя.

— Две — усмихна се иронично той.

— Значи си го убедил да се предаде… предсрочно.

Усмивката му се стопи. Погледна Гейлън в очите:

— Моят принос е нищожен. Най-съкрушително въздействие върху него са оказали куклите.

— Според мен експериментът с цигарите е много интересен. Жалко, че не мога да го спомена в репортажа си.

— Защо?

— Защото рискът е прекалено голям.

— Не разбирам…

— Ще ти обясня. Чувала съм, че престъпниците са подражатели, вярно ли е?

— Да.

— Да речем, че терорист, който е намислил да вземе заложници, за да постигне някаква своя цел, научи историята с цигарите и реши да приложи подобна тактика, но за да е по-оригинален, отмерва времето, като смърка кокаин. Как ще постъпи преговарящият при подобен случай?

Лукас остана безмълвен, но Гейлън знаеше отговора. Убедила се бе, че човекът пред нея бе готов да рискува живота си, за да залови престъпник.

— Знаеш ли каква е цената, която плащаш? — промълви. — Осъзнаваш ли, че се съсипваш, като се раздаваш така?

Неподправената нежност в гласа й накара сърцето на Лукас Хънтър да забие лудо. За няколко секунди той се пренесе в свят на неосъществими мечти.