Ерика Бауърмайстър: Училище за вкусове и аромати

Намери вълшебната си пръчица.

Лилиан замръзна. „Ами, добре тогава“ си каза и притегли стол до плота и се изправи върху него, за да се пресегне над шкафа за малката червена тенекиена кутия, в която държеше най-ценните си вещи.

Пръчицата беше близо до дъното на кутията, под първия й билет за кино и миниатюрна фигурка на венециански мост, подарена й от баща й, не много преди да си тръгне и да остави след себе си само пари и миризмата си в чаршафите, която се изпари доста преди Лилиан да се научи да пуска пералня. Под пръчицата имаше стара снимка на майка й, държаща бебето Лилиан, очите й гледаха право в камерата, усмивката й беше широка и великолепна като коя да е шоколадова торта, която Лилиан би се сетила да направи.

Лилиан съзерцава снимката продължително, слезе от стола, стиснала пръчицата в дясната си ръка, и взе рецептата.

Налей мляко в тенджера. Използвай истинско мляко, от масленото .

Абуелита непрестанно се оплакваше от момичета от училището на Лилиан, които не ядяха нейните тамале или пък искаха енчилада без заквасена сметана, след което старателно остъргваха сиренето.

— Кльощави момичета — казваше тя презрително, — мислят си, че могат да привлекат пчела с пръчка.

Направи портокалови стружки. Сложи ги настрани .

Лилиан се усмихна. Тя изпитваше към коктейлната си белачка същото, което някои жени изпитваха към чифт заострени червени обувки — фриволна прищявка, вършеща работа само за празненства, но, о, тъй прекрасна. В деня, когато преди година бе открила малкия уред на гаражна разпродажба, с грейнало лице тя го бе занесла на Абуелита. Тогава даже не знаеше какво е, просто знаеше, че обича малката му дръжка от неръждаема стомана, причудливото парче метал от работната страна с петте му сдържани малки дупчици, края, завит около отворите като ресни на пелерина. Имаше толкова малко поводи за коктейлна белачка, използването й беше като празник.

Лилиан взе портокала и го поднесе към носа си, вдъхвайки аромата. Миришеше на слънчева светлина и лепкави ръце, на лъскави зелени листа и сини, безоблачни небеса. Овощна градина, някъде — Калифорния? Флорида? Родителите й се гледат над главата й, майка й й подава жълто-оранжев плод, по-голям отколкото двете ръце на Лилиан могат да задържат, смее се, казва й „оттук идват супермаркетите.“

Сега Лилиан взе коктейлната белачка и я прокара по заоблената външна повърхност на плода, като сряза кората на пет дълги оранжеви стружки, оставяйки горчивата бяла част под тях.

Разчупи канелата на две.

Канелената пръчка беше светла, завита в себе си като ронлив свитък папирус. Съвсем не беше пръчка, припомни си Лилиан, като се вгледа по-отблизо, а кора — точката, в която се срещат вътрешност и външност. Тя се натроши, когато я разчупи, освобождавайки ароматичност, отчасти топла, отчасти сладка, която погъделичка очите и носа й, а езикът й потръпна, без дори да я е вкусила.

Прибави портокаловите корички и канелата към млякото. Настържи шоколада.

Твърдата, обла буца шоколад беше увита в жълт найлон с червени ивици, блестяща и тъмна, когато я отвори. Шоколадът издаде стържещ звук, когато докосна финия раздел на рендето, посипа се на меки облаци върху плота, излъчвайки уханието на прашни задни стаи, пълни със сладко-горчив шоколад и стари любовни писма, с дъна на стари бюра и последните есенни листа, с бадеми, канела и захар.

Отиде при млякото.

И анасон.

Толкова малко количество от смляната подправка в малката торбичка, която Абуелита й беше дала. Лежеше вътре кротко, незабележимо, с цвета на мокър плажен пясък. Тя развърза връзката на торбичката и спиралки от топло злато и женско биле затанцуваха нагоре към носа й, носеха със себе си километри от далечни пустини и тъмно, беззвездно небе, копнеж, който можеше да почувства в очите си, с върховете на пръстите си. Докато слагаше торбичката върху плота, Лилиан знаеше, че подправката е по-пораснала, отколкото е тя самата.

Наистина ли, Абуелита, попита тя във въздуха.

Съвсем малко. Нека да покъкри, докато всичко се слее в едно. Ще разбереш кога.

Лилиан пусна котлона на тих огън. Отиде до хладилника, взе битата сметана и включи миксера на високи обороти, като периодично проверяваше тенджерата. След известно време видя точиците шоколад да изчезват в млякото, да се разтопяват, сместа да става по-плътна, по-млечна, едно нещо, а не няколко.

Използвай пръчицата.

Лилиан взе пръчицата, замислено завъртайки дръжката между дланите си. Стисна решително тънката централна пръчка и потопи нащърбения край в тенджерата. Разтърка пръчицата напред-назад между дланите си и завъртя ръбовете из течността, като запрати млякото и шоколада в тенджерата на вълни, създаващи мехурчета през повърхността.