Тони Парсънс - Светът е пълен с чудеса

— Докторе?

Меган се обърна и за малко да падне от стола.

Една жена с дрехи като извадени от центрофуга стоеше на прага и притеснено мачкаше мокра кухненска салфетка. В краката й се дереше дете с горнище от детски футболен екип. Жената изгледа със зачервени очи как Меган се приземи на бюрото си.

— Казаха ми да вляза, докторе. Госпожата на регистратурата. — Жената заби срамежливо поглед в пода. — Приятно ми е да ви видя отново.

Меган безрезултатно напрегна паметта си. Напоследък беше видяла толкова много лица и точно толкова тела. Попита за името и рождената дата, после хвърли бърз поглед в записките си. Чак тогава се присети.

Жената беше идвала на преглед преди няколко седмици със същото малко дете, което тогава беше облечено в мърлява сива фланелка и дъвчеше филия с конфитюр.

Докато Меган преглеждаше майката, за да потвърди бременността й, калпазанинът беше разлиствал с лепкавите си лапи книжата по бюрото. Жената — госпожа Съмър, макар че според Меган тя не беше омъжена и нямаше партньор на име Съмър — беше приела вестта като последно предупреждение от данъчното. Не много по-възрастна от Меган, която бе на двайсет и осем, госпожа Съмър беше съсипана от майчинството. Заформящият се хулиган с филията с конфитюр беше четвъртото й дете от поредния мъж в живота й.

— С какво мога да ви помогна? — попита Меган, облекчена, че калпазанинът днес беше по-кротък.

— Имам кръвотечение, доктор Джуъл.

— Нека ви прегледам.

Жената беше направила спонтанен аборт в началото на бременността. Новината за бебето никак не я бе зарадвала, но това беше хиляди пъти по-лошо. Изведнъж, сварвайки Меган неподготвена, госпожа Съмър се задави от хлипане.

— Къде сбърках? Защо стана така?

— Вината не е ваша — каза Меган. — Една четвърт от всички бременности завършват с… Ето. Заповядайте.

Меган побутна към нея кутия със салфетки. Кухненската салфетка в ръката на госпожа Съмър се разпадаше, тя също. Меган заобиколи бюрото си и прегърна жената.

— Наистина не сте виновна — повтори Меган, този път по-нежно. — Тялото си провежда своите тестове. Понякога открива аномалии в ембриона. Защо се получава така? Честно да ви кажа — не знаем. И тогава спонтанният аборт идва като гръм от ясно небе. Ужасно е, знам. Мисълта за онова, което би могло да бъде. — Двете жени се гледаха. — Искрено съжалявам за загубата ви — произнесе Меган.

Меган наистина съжаляваше. Дори разбираше донякъде ужаса й от перспективата за още едно дете и чувството за безвъзвратна загуба, когато то внезапно й беше отнето. Едно пето дете би било катастрофа. Но загубата му бе трагедия, смърт на член от семейството, за когото дори не й беше позволено да скърби, освен срамните сълзи в лекарски кабинет с размери на килер.

Меган тихо обясни на госпожа Съмър за генетичните и хромозомни аномалии и как — колкото и да ни е трудно да го приемем — те са просто несъвместими с живота.

— С партньора ви трябва да решите искате ли повече деца — каза Меган. — И ако не искате, трябва да започнете да се предпазвате.

— Предпазвам се, докторе. Вината е в него. На… партньора ми де. Не вярва в мерките против забременяване. Рече ми, че е като да влезеш под душа с дъждобран.

— Добре, ще трябва да поговорите с него. Кондомите далеч не са единствената възможност, ако това е имал предвид.

Меган прекрасно знаеше, че точно за кондомите става дума. Ала от време на време изпитваше нужда да се държи от висотата на компетентността си, да изтъкне авторитета си и да запази дистанция от човешките неволи, които я засипваха.

— Ами противозачатъчните?

— Издух се като плондер. Надебелях. Получих тромбоза. Тромби. Наложи се да ги спра.

— Прекъсване на акта?

— Да го извади?

— Именно.

— О, не става! Не го познавате. Опитах се, докторе. Опитах всички начини за предпазване. Как му викахте на това? Следене на овацията?

— На овулацията, да.

— Пробвах го, когато лекарят ми каза, че пълнея от хапчетата. Проблемът е… когато съм заспала. Той просто си взема своето.

— Взема си своето?

— Покатерва се върху ми и готово. После захърква в момента, в който свърши. И дума не може да става за кондом. Не бих се опитвала. Честно, не става.

Там навън имаше цял един различен свят. Ширналите се комплекси около кабинета. Там все още наричаха бременните трудни, плодът все още беше наричан самун в пещта и мъжете си вземаха своето, когато някоя женица се строполеше полумъртва от умора в края на изтощителния ден.