Сара Шепард - Смъртоносно

— Ами целувката? — Али и Ноъл се бяха целунали на бала по случай Свети Валентин, в нощта на пожара в Поконос. Али се беше държала така, сякаш Ноъл й се беше натискал, а не обратното. Ариа толкова му се беше ядосала, че беше тръгнала с приятелките си и Али към къщата в Поконос.

— Кълна се, че не съм й помагал да осъществи плановете си — рече настоятелно Ноъл. — Тя ме целуна.

— А защо си казал на агент Фуджи, че лъжа?

Ноъл присви очи.

— За какво говориш?

— Видях електронните ти писма до агент Фуджи.

— Тя ти е позволила да прегледаш електронната й поща?

— Не, прегледах твоята — призна си с нежелание Ариа. — Ти каза на Фуджи, че според теб някой я е излъгал за убийството на Табита. Защо ти е да го казваш? Да не си се опитвал да я накараш да ме разследва?

Ноъл я гледаше така, сякаш на челото й беше израснало трето ухо.

— С агент Фуджи съм разговарял точно един път и й казах, че не познавам Табита и не знам нищо. Аз бях онзи, който излъга. А и защо да я карам да разследва теб ?

Ариа се престори, че изпъва някаква гънка на панталона си. Възможно ли бе Ноъл наистина да не знаеше за Табита?

— Значи от мен се очаква да повярвам, че някой е хакнал акаунта ти и е писал фалшиви писма на Фуджи?

Ноъл разпери ръце.

— Не знам. И след като сме на тази тема, кой е този, който хаква акаунти, следи теб и пребива мен? Наистина ли смяташ, че Али все още е жива? Защо не ми го каза преди?

Ариа сбърчи вежди.

— Не ти казах, защото се опитвах да те предпазя.

— Но… — Ноъл изглеждаше така, сякаш се канеше да каже още нещо, но после се отказа.

— Но какво ? — попита Ариа.

Той поклати глава.

— Нищо. Забрави.

Той дишаше доста тежко и апаратът започна да издава звуци. Ариа го погледна, изпълнена с благодарност, че може да погледне към нещо друго, освен лицето на Ноъл.

Една сестра влезе в стаята и провери монитора.

— Мисля, че може би е време да си тръгвате — каза тя на Ариа.

Сестрата я поведе към вратата. Ариа се обърна и погледна изпитото лице на Ноъл, но не му махна за довиждане.

Чувстваше се дезориентирана и замаяна. Дълго време Ноъл бе единственият човек в Роузууд, който й даваше някакъв стимул… но сега беше напълно непознат. Как ще продължи да живее тук? Как ще продължи да посещава „Роузууд Дей“, дори да обитава собствения си дом, без да си спомня за Ноъл?

Трябваше да се махне от това място веднъж и завинаги. Да напусне Роузууд и никога да не се връща. Но след като направи няколко колебливи стъпки, коленете й омекнаха и краката й натежаха. Точно сега й беше трудно дори да излезе от коридора и да се върне при приятелките си.

Спенсър, Хана и Емили скочиха на крака веднага, след като Ариа се появи в чакалнята. Тя избегна погледите им и с отпуснати рамене тръгна право към автомата с напитки.

— Какво каза Ноъл? — попита Спенсър задъхано, тръгвайки след нея. — Видял ли е кой го е наранил?

— Не — промърмори Ариа, взимайки си една картонена чаша.

— Сигурна ли си? — попита Хана. — Колко добре е познавал Али, всъщност? Приятели ли са били — или нещо повече?

Ариа се зае с кафе машината. Очите й бяха зачервени и тя не спираше да издава тихи хълцащи звуци, сякаш плачеше. Спенсър не искаше да я притиска за отговорите, но те трябваше да ги научат.

Ариа неохотно им предаде всичките отговори на Ноъл, включително как е посещавал Али в Убежището. Когато стигна до частта за това, че не е срещал там никой друг, освен Табита и Айрис, Спенсър промърмори:

— Не видял нито едно момче? Али никога не е споменавала за някой, когото харесва?

Ариа сви рамене.

— Мисля, че Али е искала Ноъл да си мисли, че тя харесва него .

— В това има смисъл — изпъшка Емили. — Така е можела да го държи на своя страна.

Ариа отпи от кафето си.

— Ноъл каза, че чул мъжки глас, когато е бил нападат. Но това е всичко.

— Може би трябва да се върнем в Убежището — предложи Хана. — Да ги попитаме дали имат пациенти, чиито имена започват с Н .

Емили я погледна неуверено.

— Струва ми се рисковано.

Хана сбърчи вежди.

— Искаш да се откажеш?

— Може би трябва да направим точно това — обади се Спенсър. Предишната седмица, опитвайки се да заловят Али и нейния помощник, те бяха минали под прикритие; зарязаха мобилните си телефони, които А. беше хаквал десетки пъти и си купиха телефони за еднократно ползване. После се събраха в паник-стаята на една от къщите, които продаваше доведеният баща на Спенсър, и проведоха колективно обсъждане на тема „Кой е А.?“ Бяха съставили списък от хора, които може би помагаха на Али. Задраскваха с черта всички отхвърлени. Накрая остана само Ноъл… и те бяха решили, че вече са една крачка пред А., когато получиха есемес с прикачена снимка на техния списък със заподозрени. Спенсър нямаше представа как Али беше успяла да намери листа, който бе скрила под леглото си. В посланието пишеше: „ Ноъл да е А.? Пак не! “