Хелън Леър: Непокорната Джилиън

Джилиън се усмихна на себе си, когато си спомни това. Англия беше изпратила трима от най-способните си мъже за главнокомандващи. Всички се бяха провалили.

„А ние имахме само един“ — доволно си помисли тя. Но този мъж беше напълно достатъчен, щом той беше Джордж Вашингтон.

— Първият кораб тръгва — извика Едуина, проточила шия, за да вижда по-добре.

Джилиън насочи погледа си към гората от мачти. Тогава го видя. Флаговете му бяха вдигнати високо, палубите — препълнени с хора в червени униформи. Корабът започна да се отдалечава, белите му платна се издуха, подети от вятъра.

Един след друг английските кораби заплаваха надолу по залива, отправяйки се в открито море.

Стояха до късно следобед. Течението се бе обърнало и останалите кораби щяха да тръгнат на другия ден.

Четиримата бавно се прибраха вкъщи.

На ъгъла на Бъркли и Броуд Уей Том ги остави и отиде да отвори кръчмата. Със сигурност имаше какво да се празнува този ден.

Едуина продължи с Джилиън и Филип до къщата на Уортънови. Дори и тук беше пълно е хора. Звъняха камбани, хората се поздравяваха, а някъде някой пускаше ракети.

Внезапно сред шума и врявата Джилиън чу името си и се обърна. В първия момент видя само стена от лица. После едно от тях се отдели.

— Клодия!

Джилиън се разплака от щастие, виждайки приятелката си. Двете се втурнаха една към друга и се прегърнаха.

Франц, понесъл сина си на ръце, се приближи малко по-бавно. Той стисна протегнатата ръка на Филип.

Към целия шум се прибави и тътенът от оръдията и Филип не можеше да чуе и дума от онова, което му говореше Франц. На Джилиън и Клодия това, изглежда, не им направи впечатление.

— Влезте вътре — извика Филип.

Във фоайето Уилям взе връхните им дрехи. Изненадана, Алис слезе долу и ги поздрави, после забърза към кухнята да каже на Поли, че ще имат гости.

— Кога пристигнахте? — развълнувано попита Джилиън, когато седнаха в гостната. — Защо не дойдохте да ме видите?

Клодия се засмя и махна с ръка.

— Пристигнахме късно тази сутрин. Надявахме се да дойдем по-рано, но едно от колелата на колата ни се счупи. — Тя въздъхна пресилено. — Цяла вечност мина, докато го поправим.

Джилиън се усмихна, разглеждайки приятелката си. Облечена в светлосиня копринена рокля, Клодия изглеждаше прекрасно. Гъстата й тъмна коса беше сплетена и завита около главата й като венче, преплетена със сатенена панделка с цвета на роклята й.

— Много трудно ли беше? — попита Джилиън, имайки предвид годините, в които Клодия беше следвала съпруга си от лагер на лагер.

— Не беше лесно — призна тя. — Глупаво ще е да отричам. Не бях единствената жена там и това ми помогна. За щастие нямаше много битки. — Клодия замълча. — Зимно време беше най-тежко — добави.

— А сега къде живеете? — попита Филип.

— Имаме пекарна в Трентън — отвърна Франц.

— Беше ли в Йорк Таун? — Филип му подаде чаша вино.

Франц премести спящия си син на другото коляно и взе чашата.

— Не. Бях с по-малката част от войската, която генерал Вашингтон остави при Палисейд. — Той се засмя. — Ако англичаните бяха решили да ни нападнат, щяха да намерят не повече от няколко души, опитващи се да изглеждат като няколко хиляди!

Клодия взе спящия си син от ръцете на съпруга си. Настани се удобно и го показа на Джилиън. Детето беше прекрасно и тя го потвърди. То продължаваше да спи и Клодия го остави на дивана, като внимателно го огради е възглавници, за да не падне.

В стаята влезе Едуина, хванала Констанс за ръка.

— Малкият Том спи толкова дълбоко, че не ми дава сърце да го събудя. Тази нощ ще остане тук.

— Да не би да си тръгваш? — извика Джилиън. — Моля те, остани за вечеря.

Едуина отказа със смях.

— Предполагам, че след като се стъмни, Том ще има нужда от много помощ. Клодия, ще останеш ли в града още няколко дни? — Тя кимна и Едуина добави: — Тогава, моля те, ела утре на гости.

Когато тя си тръгна, Клодия рече:

— Едуина изобщо не се е променила.

Джилиън се обърна към нея.

— Да не би да искаш да кажеш, че аз съм? — попита с шеговита нотка на обвинение.

— Наистина е така — потвърди Клодия със смях. — И то в добра насока, бих добавила. Женитбата със сигурност ти влияе добре.

Мъжете обсъждаха положителните и отрицателните страни на войната и Джилиън заведе Клодия на горния етаж да види децата. И Адам, и Том спяха.

Клодия отиде до леглото и нежно докосна рижата коса на малкия Том.

— Преди приличаше толкова много на първия ми син, че сърцето ми се свиваше, като го зърнех — призна тя и погледна Джилиън. — Сега е придобил чертите на баща си.