Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 1)

Били погледна Вито, който по пижама и халат обикаляше около леглото. Дори и тя, привикнала с изблиците на енергия, с нервната му увереност, никога не беше го виждала така осезателно сияещ от изпълнилата го творческа мощ. Заподозря го, че гори от нетърпение да започне работа по дузина нови проекти. Изведнъж, посред благодарственото вълнение, сърцето й се сви от странно мрачно предчувствие.

— Дали „Оскарът“ наистина променя живота?… Или е просто една голяма шумотевица за героя на деня? — небрежно попита тя.

Вито спря, за да размисли за минутка, преди да й отговори. Започна бавно, сякаш на себе си.

— За всеки от нашия бранш наградата променя живота и външно и вътрешно. Завинаги. Знам, че след седмица, по дяволите, след три дни, половината от хората, които ще гледат утрешната церемония по награждаването, ще забравят кой какво е спечелил. Но отсега нататък винаги ще бъда белязан със знака на победата. „Оскарът“ винаги ще стои в подсъзнанието на хората, с които ще работя занапред. Това няма да облекчи трудностите в работата ми; всеки следващ филм ще се ражда мъчително, придружен със своите специфични проблеми, но този град с преди всичко свързан с киното и поне за кратко аз ще съм номер едно в него! Този боклук Арви ме държеше в шах за „Огледала“ — такова нещо никога вече не може да ми се случи. Сега, поне за известно време, аз съм недосегаем.

— Говориш за сделките! Ще диктуваш условията, така ли?

— Не бих могъл, дори да имах десет „Оскара“! — засмя се той. Но все пак ще бъдат много по-лесни от последните няколко. Наистина още не знам… Ще го разбера скоро. Но, мила, обещавам ти, никога вече няма да използвам библиотеката ти за монтаж на филм.

Неочаквано за самата нея Били усети, че от очите и бликват сълзи. Опита се да ги задържи, но не успя. Чувство на огромна загуба притискаше гърдите й. Едва след няколко секунди Вито забеляза какво става. Мигом я прегърна, започна да целува тъмната й коса и да я люлее в ръцете си, докато тя проговори:

— Съжалявам, много съжалявам… Що за неподходящо време за плач. Толкова е глупаво, толкова е… О, много ми беше хубаво, когато работехме тук и аз бях част от всичко това, а сега свърши, никога вече няма да сме толкова близки, ти няма да се нуждаеш от моята помощ… Ще разполагаш с всички истински специалисти, от които се нуждаеш. Толкова е глупаво от моя страна, скъпи. Не исках да помрачавам радостта ти. — Дори измъчената усмивка не успя да изтрие неутешимото отчаяние, изписано на лицето и.

Вито не знаеше какво да й каже. Тя беше абсолютно права. Това, което стана с „Огледала“, се случва само веднъж в живота, като корабокрушение. Надяваше се никога вече да не му се налага да работи с такава неистова безумна скорост. По чудо беше успял, но много по-лесно можеше напълно да се провали. Не можеше да си представи Били като щатна скриптерка, а беше сигурен, че и за нея подобна идея е абсурдна.

— Само за това ли плачеш, скъпа? — нежно попита той, като я притискаше здраво и поемаше с устни сълзите от лицето й. — Как можеш да си помислиш, че никога вече няма да сме толкова близки? Та ти си моята жена, моят най-добър, най-скъп приятел, най-верният, най-любим за мен човек в целия свят! Никой не може да ми е по-близък.

Усетила искрената и дълбока обич, с която я обгръщаше, Били се изкуши да изкаже мислите, които от месеци таеше.

— Вито, ти винаги ще бъдеш продуцент, нали? — Той кимна сериозно. — И това означава, че винаги ще си зает и че, когато свършиш единият филм, веднага ще се заемеш със следващия, защото винаги така си работил, едновременно поне две топки във въздуха, а най-добре — три, иначе няма да си щастлив? — Той отново кимна, а в очите му проблясваше весела искрица от сериозния й тон. — Не мога винаги да се влача след теб като дете, загубило се на панаир, което плаче за баща си, нали? Добре, най-сетне се научих да общувам с хората на снимачната площадка без риск да се удавя в някое езеро, но моята помощ за „Огледала“ не ме прави професионалистка, знам това. И какво всъщност ни остава? Колкото повече успехи жънеш, толкова по-малко ще си с мен. Утре вечер се качваш на съвсем друго ниво, що се отнася до работата ти. Ами аз, Вито? Какво да правя аз сега?

Той я погледна безпомощно. Това беше въпрос, на който нито един мъж, който обича работата си и влага в нея цялата си енергия, не може да отговори.

— Били, скъпа, но ти беше наясно, че се омъжваш за продуцент.

— Да, но нямах ни най-малка представа какво значи съпругът ти да е продуцент. Кой можеше да предположи? За теб това е напълно нормално, това е ритъмът ти, към него си привикнал с години. Господи, та ти дори си забравил как се живее нормално. Кога за последен път си почивал? И не ми казвай за Кан, това не е почивка, това е бизнес. — Били все повече се ядосваше, като виждаше как загрижеността му се сменяше с упоритото изражение на човек, който си повтаря, такъв съм, какво да се прави?