Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс (Част 1)

— Не ща — троснато се обади Доли, а Маги поклати глава.

— Не, категорично не. Когато трима души знаят една тайна, всички я знаят. Твърде е рисковано. Доли ще почака като всички нас. Не сте отваряли някой плик, нали?

— Разбира се, че не — с невинно ококорени очи отвърна Лестър и ритна Доли под масата. — Само на теб звъннах.

— Далеч ще стигнеш, Лестър, от мен да знаеш. Добре запомнете, това не се е случвало.

— Никой няма да узнае — увери я Лестър.

— Вече всичко забравих — отсече Доли.

— Винаги съм искала хората да говорят така в истинския живот — каза Маги и преди някой да успее да добави нещо, се измъкна от фоайето, като здраво държеше торбата под мишница.

— Но ти дори не й каза за „Огледала“ — изпъшка Доли.

— Тя не ни разреши да надникнем и ние няма да й кажем. Може да почака като всички останали. Което си е честно, честно е.

— О, Лестър, толкова си умен.

След няколко минути Маги вече си беше вкъщи. Докато се прибираше, бързо прецени какви трудности се налагаше да преодолее, за да върне пликовете, без да издаде Доли и Лестър. Трябваше да заложи целия си авторитет, при това умно, но все пак в Прайс Уотърхаус бяха заинтересовани поне колкото нея да не съобщават публично, че най-строго пазената тайна е изтекла преди голямата нощ. Доста деликатно положение, но не безизходно.

Загледа се в твърдите пликове, прилежно подредени върху кухненската маса. Чайникът на печката започна да изпуша пара. Един след друг тя отвори пликовете, преписа имената в бележника си и отново ги затвори. В този живот едно момиче трябва само да се грижи за себе си, помисли си Маги. О, как ще се забавлява утре! До обяд ще се обзаложи поне с десет души и всички ще са й длъжници. А следващата нощ — невероятно! Ще направи собствена прогноза за победителите — кои ли да сбърка? Най-добро музикално постижение и най-добър документален филм? От тях се интересуват стотина души. Няма значение кой ще ги спечели. Но останалите — я да видим не може ли тая умница да ги улучи! Ще каже на операторите си къде точно да застанат в нужния момент и ще знае колко точно да разговаря с всеки от предложените. Без съмнение Господ се грижи за момичетата, които сами изкарват прехраната си. Тя усети, как възбудата й расте с наближаването на последните пет плика. Отваряше ги според програмата. Маги винаги бе смятала, че професионализмът е най-важен, дори и при изискани престъпления. Последен, отвори плика с името на най-добрия филм. Викът й прозвуча така прочувствено, така пламенно, така смаяно, че кучето й диво залая пред вратата.

Професионализмът е дотук.

На Били и Вито им беше нужен цял час след обаждането на Маги, за да повярват най-сетне на новината, да я приемат като част от живота си, не просто като мимолетна победа след дълго надбягване. Опитваха се да свикнат с мисълта за победата, да я наместят в умовете си, въртяха се в кръг от едни и същи фрази:

— Но тя напълно сигурна ли е? — попита Били за петдесети път, повече заради удоволствието да чуе отговора, а не защото се съмняваше.

— Съвсем.

— Но защо не ти каза откъде знае. Не е ли странно?

— Маги работи така. Повярвай ми, има си своеобразни методи.

— О, Вито, все още не мога да повярвам!

— Аз мога.

— „Огледала“ е най-добрият филм — каза Били. Това беше твърдение, декларация и все пак звучеше донякъде и като въпрос.

— Може би — замислен пророни Вито. — Всъщност не е възможно да се даде абсолютна преценка за филм. Можеш да вземеш пет вида брашно за кекс, да ги изпробваш и да решиш кое от тях е най-доброто, но един филм… Единственият категоричен резултат е, че въпросният филм измежду общо пет е получил най-много гласове — като на предизборно събрание. Ала причината да съм така възвишено, безпристрастно и философски настроен е, че спечелихме. Ако бяхме загубили, щях да твърдя, че „Огледала“ е без всякакво съмнение най-добрият и че са избрали друг филм поради редица объркани, погрешни съображения.

— Но как се чувстваш? Можеш ли, да речем, да сравниш усещанията си с тези на олимпийски шампион? — поинтересува се Били с любопитство.

— Чувствам се като Джак Никълсън след награждаването му за „Полет над кукувиче гнездо“. Той каза, че да спечелиш Оскар е като да се любиш за първи път — ако веднъж си успял, няма вече защо да се тревожиш. Трябва да вярваш, че си добър, само за да имаш смелостта да си продуцент, но когато всички тези хора потвърждават, че и според тях си добър… Е, не е достатъчна само личната увереност, приятно е да се получи обратната връзка с външния свят. Повече от приятно, дявол да го вземе, повече, отколкото можеш да обясниш с думи.