Джули Уокър - Любов на колела

Напоследък нямаше ден, в който да не пие обезболяващи…

По дяволите!

И лека-полека започваше да има чувството, че е само на крачка от метамуцила и виаграта, а това наистина го вбесяваше.

— Аз нямах предвид Беки — каза Бил, — въпреки че знаеш, както и аз, че само една разходка по плажа във Флорида или Калифорния през почивните дни няма да й помогне. Трябваше да се махне много надалеч, за да си прочисти главата.

За Бога! Защо никой не бе съгласен с неговото решение да не позволява на Беки да рискува глупавата си глава, ставайки един от членовете на екипа му. Нима изведнъж всички бяха напълно луднали на тема: „Ти уби зайчето“?

Очевидно. Защото, преди да разбере и да може да прекрати техните действия, някои от Рицарите бяха започнали да я обучават — вероятно след многократно настояване от нейна страна — на такива съмнителни умения като компютърно хакерство, стрелба със снайпер, взривни вещества, унищожаване с експлозиви, ФБР техники за разузнаване… и само Бог знае какво друго. Все още обмисляше някои наистина изобретателни начини да убие хората си заради това.

Беки трябваше да бъде тяхното прикритие. Нищо повече. Точка по въпроса.

Разбира се, младата жена представляваше много повече за него. Тя беше проклятието на неговото съществуване и едновременно с това мечтата, за която не смееше да си позволи да мисли, а и не трябваше.

— Когато казах, че в действителност вината не е тяхна, имах предвид пиратите — продължи Бил.

Моля?

Франк замръзна, ръката му, в чиято шепа имаше няколко таблетки ибупрофен, увисна на половината път към устата му.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това? Разбира се, че пиратите са виновни.

— Не казвам, че не трябва да бъдат наказани, но Сомалия няма функциониращо правителство от двадесет години — обясни Бил и с един от мазолестите си пръсти обозначи мястото, до което бе стигнал в романа. — Поради тази причина риболовните им райони са почти опоскани от чужденците. Да не говорим, че цунамито през 2004 година изхвърли тонове токсични отпадъци на брега.

— Сополивозелено море! — промърмори Ейнджъл. — Не море, а прищипана мъдица! 7 7 Изразите са взети от романа „Одисей“ на Джеймс Джойс в превод на Иглика Василева. — Б.пр.

Какво, по дяволите? , помисли си Франк.

Бил рязко обърна глава, лицето му изразяваше шок.

— „Одисей“?

Ейнджъл вдигна рамене.

— Стори ми се подходящо.

Аха, значи говореха за някаква книга?! Точно сега?

— Дяволите да го вземат! — изръмжа Франк невярващо. — Може ли да се върнем на въпроса?

— Да — съгласи се Ейнджъл. — Мисълта на Бил беше, че поради замърсяването, цунамито и свръх улова, първите прояви на пиратство в близост до бреговете са били форма на самосъхранение. Това са били обикновени хора, които са защитавали икономическите си ресурси — морето.

— Точно така — кимна Бил към бившия агент на Мосад.

— Страхотно! Просто страхотно! — Франк хвърли хапчетата, които все още стискаше в шепа, в гърлото си и ги преглътна без помощта на вода. — От всички Рицари, които биха могли да бъдат свободни от мисия, аз се натъкнах точно на Платон и Аристотел. И, кълна се в Бог, ако вие двамата продължавате да поклащате глави и да се съгласявате един с друг, то ние ще започнем да ви купуваме съответните дрехи.

Франк вероятно можеше да разбере способността на Ейнджъл да се разграничава от ситуацията достатъчно дълго, за да получи добър поглед върху цялостната картина, но Бил? Малката му сестричка беше в ръцете на сомалийските пирати и то в продължение на почти една седмица!

— Не че няма да бъда щастлив да взривя всички тях и да ги пратя в гостоприемните ръце на Аллах, ако падне дори косъм от главата на сестра ми — добави мрачно Бил, заплашителна усмивка изкриви едното ъгълче на устата му.

Франк повторно извърна глава и се втренчи в него с изумление.

Хората мислеха Франк Найт за много страховит с неговия огнен темперамент, но сега, като слушаше Бил как спокойно говори за убиване на пиратите, след като току-що ги бе оправдал заради трудното им положение, кръвта му се смръзна.

Това беше също като разликата между да държиш в ръка готова да избухне граната и да стъпиш върху торба боклук край пътя в Кандахар. При първото: гранатата, при всички положения ще избухне, няма съмнение за това, така че я хвърляш толкова силно, колкото можеш и по възможност най-далече. А при второто: торбата изглежда напълно безобидна, докато изведнъж не се разкъса и от нея се изсипят стотици кървави парчета.