Джули Уокър - Любов на колела

Импулсивна, и арогантна, и безочлива, и… прекалено сладка, за нейно добро.

Бил се усмихна и скръсти ръце на гърдите си.

— Въпреки всички доказателства за противното, Беки е стабилна повече, отколкото е възможно. Може напълно да разчитаме на нея да запази нашите тайни. Имаш думата ми.

— А какво ще кажеш за йерархията? Как ще реагира, когато осъзнае, че аз командвам?

Бил го плесна по рамото с тежката си длан и се засмя.

— Изобщо не се съмнявам, че можеш да се справиш с нея, Шефе.

Хм, дали!? Искаше му се да може да сподели увереността на приятеля си. Защото имаше едно нещо, което той можеше да подуши от километри разстояние, и това бяха неприятностите.

А Ребека Райхарт?

Е, тя беше най-голямата…

Три и половина години по-късно

Пирати…

Брей! Такова нещо не се вижда всеки ден.

Това беше първата мисъл на Беки, когато се шмугна през ниската врата на каютата на единадесет и половина метровия катамаран „Серендипити“ и излезе на жаркото екваториално слънце.

Втората й мисъл, много по-подходяща, беше: О, по дяволите!

Ив — дългогодишна нейна приятелка и собственичка на „Серендипити“ — се олюляваше несигурно и се взираше с широко отворени от ужас очи в трима мръсни, боси мъже, държащи много стари АК-47. Изглеждаха така, сякаш знаеха как да ги използват. Четирима други, също толкова кльощави и раздърпани мъже стояха в паянтова малка лодка, вързана за кърмата на катамарана.

Добре, така… явно бяха надули рок музиката прекалено високо, щом не успяха да чуят стържещия звук на ръждясалия извънбордов двигател на пиратската лодка, приближила към тях.

— Ив — промълви тя, с черешова близалка в устата, докато сърцето й блъскаше лудо в гърдите и кожата на скалпа й тръпнеше, сякаш невидими мравки пълзяха по него. — Просто запази спокойствие, чу ли?

Да. Спокойствие беше ключът. Ако запазеха спокойствие, може би нямаше да се озоват на дъното на океана, смазани под огромната тежест на тоновете вода или под още по-ужасяващата тежест на потен мъж, който не знае значението на думата не .

Когато Ив не й отговори, тя хвърли поглед към приятелката си и забеляза, че горката жена бе придобила цвета на патладжан.

— Ив — повтори с толкова настойчивост, колкото можеше да си позволи, имайки предвид, че последното нещо, което искаше, бе да дразни вече нервния пират, който най-вероятно страдаше от класически случай на синдрома сърби ме пръста да натисна спусъка, — трябва да дишаш.

Ив преглътна тежко, след което несигурно си пое дъх.

Добре, чудесно. Проблем номер едно: Ив да не изпадне в несвяст — решен. Проблем номер две: да бъдат взети за заложници от пиратите — е, за това щеше да е необходима малко повече изобретателност.

Докато блъскаше глава да измисли начин за излизане от сегашното им затруднение, от вътрешността на каютата се разнесе гласът на Джими Бъфет, който пееше: „Да, аз съм пират. С двеста години закъснение.“

Наистина ли, Джими? И го пееш точно сега?

При нормални обстоятелства тя щеше да бъде първата, която да оцени тази ирония. За съжаление, това тук беше всичко друго, но не и нормални обстоятелства.

Най-младият и най-дребният от пиратите — носеше превръзка на едното си око… не може да бъде! — я погледна със здравото си око и тя вдигна ръце във въздуха в общоприетия жест: аз съм невъоръжена и готова да сътруднича . Но този бърз поглед бе цялото внимание, което й отдели, преди да върне свирепия взор на здравото си око върху Ив.

Беки отново погледна към приятелката си и… о, не! О, мамка му!

— Ив, бавно, много бавно искам да сложиш ножа на палубата и да го изриташ далеч от себе си. — Постара се да запази тона си спокоен и добронамерен. Пиратите печелеха парите си от откупи за кораби и пленници. Ако успееше да я спре да не направи нещо глупаво — о, като например да се спусне като банши 5 5 Banshee — банши, от ирландския фолклор, женски дух, чиято поява предупреждава за предстояща смърт. — Б.пр. с нож в ръка към въоръжените до зъби пирати — вероятно щяха да излязат живи от тази ситуация. За съжаление, се оказа се, че Ив бе престанала да я слуша. — Ив! — изсъска през зъби. — Остави долу ножа! Бавно! И го изритай надалеч!

Този път думите й достигнаха до нейната приятелка.

Ив погледна към дългото, тънко острие, което стискаше в юмрука си. От краткия проблясък на объркване, появил се в очите й, стана ясно, че не знае, че все още държи ножа, с който бе филетирала паламуда, уловен за обяд. Но бързото осъзнаване на този факт превърна объркания й израз в ужасяващ страх.