Джули Уокър - Любов на колела

— Ти си човекът, дето смята да става партньор на Беки? Искаш да инвестираш малко пари и да се научиш как се правят мотори? — попита Манус, докато разтърсваше ръката на Франк. По червендалестото лице на едрия мъжага се разля усмивка, която накара всички лунички да се слеят в една.

Да, това беше историята, която бяха разпространили, докато успееше да организира нещата…

— Все още не съм решил — отговори той уклончиво, а усмивката на Манус се разшири още повече.

— Това е само защото не си виждал моторите на Беки — похвали се червенокосият гигант. — След като го направиш, сам ще поискаш да й дадеш всичките си спестявания и да те научи на всичко, което знае.

Франк вдигна рамене, сякаш искаше да каже: Ще видим и погледна към Бил, който в момента отваряше следващата врата — двойна, от стъкло.

Ушите му бяха незабавно атакувани от пронизителен шум.

Гърмящите ритми на твърдия рок се състезаваха с адския стържещ звук и вой от шлайфане на метал. Франк устоя на изкушението да си запуши ушите, когато последва Бил в работилницата за поръчкови мотори, заобикаляйки няколко броя високотехнологични машини.

И тогава всяка мисъл за кървящите му тъпанчета се изпари от съзнанието му.

Защото очите му се приковаха в най-красивия и необичаен мотор, който бе виждал. Машината бе закрепена върху подемник за мотоциклети. Резервоарът и калниците бяха боядисани в ярко, неоново синьо и искряха във всички цветове на дъгата от силната светлина на лампите. Имаше сложна на вид двойна изпускателна тръба, екстравагантно издължена рама и извити, почти причудливи предни вилки. По него имаше толкова много хром, че очите те заболяваха, само като го погледнеш.

С една дума: изкуство.

Това правеше работата му, извършена по възстановяването на неговия ретро Харли Дейвидсън от 1952 година, да изглежда като аматьорско занимание.

И точно когато си мислеше, че нищо повече не може да го шокира, звукът от шлайфане на метал постепенно замря и една млада жена излезе зад мотора с ъглошлайф в едната ръка и метална скоба в другата.

Франк почти си глътна езика.

Това не можеше да бъде…

Но очевидно беше.

Защото в мига, в който жената ги видя, изпищя, спря музиката, която се лееше от тонколоните на стар касетофон, и пусна двата инструмента върху платформата на подемника, преди да скочи в ръцете на Бил. Прегърна го здраво и го целуна по бузата със звучно мляскане, което се чу особено силно във внезапната тишина на работилницата.

Това беше Ребека „Бунтарката“ Райхарт, малката сестра на Дивия Бил.

„Малка“ беше точната дума. Франк бе готов да изяде рокерските си ботуши за вечеря, ако тя надвишаваше дори и с пет сантиметра метър петдесет и два.

Той нямаше представа какво трябва да очаква от една жена, която сама ръководеше собствена работилница за направа на мотоциклети, но не и това. Дълга руса коса, опъната назад в стегната конска опашка, шоколадово кафяви очи, заобиколени от гъсти тъмни мигли и красиво, невинно лице, което по една случайност беше неговата слабост, когато ставаше въпрос за жени.

Нещо в този скромен, типично момичешки образ винаги успяваше да го повали на колене.

Е, по дяволите!

Най-сетне Бил я пусна да стъпи на земята и тя застана пред Франк, като сложи малките си, изцапани с грес ръце върху стройните си, облечени в дънков плат бедра. Поради някаква необяснима причина той почувства, че трябва да изправи рамене.

Това вероятно беше така, защото тя имаше същия непреклонен поглед като шибания гаден старшина от базата, в която той се бе обучавал.

— И така — жената наклони глава на една страна и опашката й се спусна през рамото като гладко, златно въже, — вие трябва да сте непобедимия Франк Найт. Били почти нищо не ми е разказвал за вас.

И този глас…

Беше нежен и дрезгав. Точно гласът, който принадлежеше единствено на спалнята.

— Всички ме наричат „Шефа“ — успя да промърмори той.

— Мисля, че ще се придържам към Франк — отвърна тя и му намигна. И поради някаква причина единият му клепач започна да играе. — В крайна сметка, тук може да има само един шеф и това съм аз. Сега, чух, че искате да влезете в бизнеса с поръчкови мотори?

— Все още го обмислям. — Франк не можеше да не забележи как тя вирна носле или как малките й гърди напират под меката тъкан на изцапаната й с боя тениска с дълъг ръкав.

Човече, стегни се!

— Добре тогава — кимна Беки и мина покрай него, отправяйки се към входната врата, — нека да отидем да погледнем мотора, който сте докарали със себе си, и да видим дали изобщо имате някакъв талант за тази работа.