Джули Уокър - Любов на колела

— Какво би казала, ако ти доверя, че механиците — и тя направи кавичка с пръстите си, — които работят в моята работилница за мотори, са повече, отколкото претендират да бъдат?

— Какво имаш предвид?

— Какво би казала, ако ти открия, че те работят тайно за правителството и в тази минута са на път, за да ни спасят?

Ив премигна бързо и поклати глава.

— Да не се опитваш да ми кажеш, че брат ти и всичките онези мускулести, покрити с татуировки и облечени в кожа мотористи, които работят и се мотаят около теб, в действителност са шпиони?

Беки вдигна рамене.

— Понякога.

Ив въздъхна дълбоко, прехапа устни и сложи ръка на рамото на приятелката си.

— Беки, наистина мисля, че трябва да се махнем от слънцето и…

Звукът на извънбордов двигател я прекъсна по средата на изречението. Двете скочиха на крака и се втурнаха към парапета.

— О, слава Богу! — Ив се задави от ридание, когато забелязаха моторната лодка подскачаща в далечината. — Спасени сме!

— Имам добра и лоша новина — каза командир Патерсън и се насочи към средата на заседателната зала.

— Нека чуем първо лошата — промърмори Франк и погледна в необичайните сиво-кафяви очи на командира, търсейки… и той не знаеше какво. Искра на достойнство, може би? Блясък на почтеност? Нещо, което да му покаже, че Патерсън е човек, който може да пази тайни, защото той, заедно с капитан Ернесто Гарсия, знаеха истината за Франк, Бил и Ейнджъл.

И това, дяволите да го вземат, правеше Франк нервен.

Макар все пак да намираше някаква утеха във факта, че единствено те двамата на самолетоносача „Патън“ бяха осведомени за истината. Останалата част от екипажа на кораба смяташе, че Франк и хората му са трима специалисти от O&O — отвличане и откуп — наети от свръхбогатото семейство на Ив да се опитат да преговарят за безопасното връщане на жените.

— Последните снимки от дрона показват, че към вашите дами и техните, ъ-ъ, придружители са се присъединили трети лица и те, разбира се, са променили курса — съобщи Патерсън. — Насочили са се право към британския петролен танкер на BP „Хамилтън“. Танкерът очевидно е претърпял повреда на двигателите преди два дни. От двадесет и четири часа и радиото им не работи. Докладите показват, че петролоносачът все още има енергия и генераторите му функционират, но това е всичко. По същество е един плаващ дънер. И въпреки че няколко военни кораба са се отправили натам за помощ, явно дамите и пиратите ще пристигнат първи на мястото. В действителност — той погледна часовника си, — отчитайки времето на закъснение на разузнавателните доклади, те най-вероятно са вече там.

Страхотно! Сега Беки не само бе задържана от пирати, но бе въвлечена и в самото пиратство.

Франк не знаеше дали да се смее, или да плаче. Тъй като и двете действия не бяха много подходящи, той просто попита:

— А добрата новина?

— Промяната на техния курс означава, че ние ще ги пресрещнем в рамките на следващите шест часа.

— Това вече наистина е добра новина. — Защото колкото по-скоро освободеше Беки, толкова по-скоро щеше да има възможност да извие упоритото й вратле за това, че бе поставила него и останалите Рицари в ситуация, в която трябваше да се откажат от прикритието си. И толкова по-скоро можеше да напляска малкото й инатливо задниче, задето го бе накарала да премине през този емоционален ад. Защото тя беше малката сестра не само на Бил, а и на всички тях… е, освен на него, разбира се. Ех, само ако чувствата му към нея бяха братски… Това щеше да опрости нещата.

Да, може би, ако всичко, което искаше да направи, бе да прегърне през раменете момичето, ъ-ъ, жената и приятелски да потърка кокалчетата на пръстите си в главата й, то нямаше да се разхожда през повечето дни, чувствайки се като отвратителен стар перверзник. Чувства, които въпреки всичките му усилия, нямаше да може да…

— Шест часа — промърмори Бил и погледна собствения си часовник, прекъсвайки мислите на Франк. — Средата на следобеда е най-ужасното време за спасителна акция.

— Ето защо ще чакаме, докато се стъмни — реши бързо Франк. — Разрушаването на катамарана ще е детска игра, можем да го направим и посред бял ден. Но да се промъкнем на танкера? Това е малко по-различно. Ще се нуждаем не само от време да планираме всичко, но и от прикритието на тъмнината, за да се гарантира нашата сигурност и безопасността на заложниците.

— Аха, явно това е някакво по-особено значение на думата „безопасен“, непознато за мен до този момент 8 8 Изречението е в превод на Саркис Асланян, 1988 г. „Пътеводител на галактическия стопаджия“, Дъглас Адамс. — Б.пр. — каза Бил.