Миа Шеридан - Оцеляване

— Изкачи се върху мен — изръмжа Джак, докато с последни сили се опитваше да попречи на двамата да полетят надолу. — Веднага! — заповяда той.

Със силен крясък момчето, много по-леко от Джак, отново се вкопчи в ръба, сложи крак върху рамото на Джак, който премести едната си ръка, за да го избута върху онова малко късче надеждна земя.

Другата ръка на Джак се изплъзна.

— Живей! — изкрещя Джак със сетния дъх в дробовете си, преди да полети надолу към неизвестното.

В наши дни

Помощник-шериф Пол Брайтън стисна волана на патрулната. Господи, ръцете му още трепереха. Пусна чистачките, докато снегът засипваше предното стъкло, образувайки бяла вихрушка. Присви очи, едва различавайки шосето пред колата.

— Само това ми липсваше — промърмори той, опитвайки се да укроти бесните удари на сърцето си.

Никога досега не бе виждал такава сцена на местопрестъпление, макар че в града имаше подобна само преди седмица. Що за психопат вилнееше наоколо, сеейки смърт с лък и стрели? Беше чул за първото убийство — всъщност с всички отвратителни подробности, — но шерифът бе приел онова обаждане и сега помощник-шериф Брайтън вече знаеше със сигурност, че да чуеш за нещо и да го видиш с очите си са две съвсем различни неща. В съзнанието му изникна картината на жертвата от сцената, която току-що бе напуснал, и той се намръщи. За бога, жертвата беше — мамка му — прикована към стената със стрела, а кръвта се бе разляла върху пода като…

Помощник-шериф Брайтън удари спирачки и рязко изви колата, когато един огромен мъж изскочи от нищото и надвисна над предното стъкло. Гумите се плъзнаха върху заледената земя и за миг той се изплаши, че губи контрол върху колата. Но успя да я овладее, отклони се от пътя и сувът с подскачане спря отстрани на шосето. Помощник-шериф Брайтън рязко си пое дъх. Кой, по дяволите, беше този тип? Мамка му, приличаше на… пещерен човек. Тръсна глава, за да проясни мислите си.

Бързо отвори вратата, звукът отекна в притихналия снежен пейзаж, сливайки се с ниското ръмжене на двигателя. Помощник-шериф Брайтън заобиколи колата и за пръв път в кариерата си измъкна пистолета си от кобура.

— Горе ръцете! — изкрещя той в яростна атака, засенчвайки очи с ръка, докато се взираше през снежната пелена над капака на сува. Първо забеляза фигурата на мъжа, едра и мускулеста. — Горе ръцете! — повтори той и гласът му потрепери.

Мъжът пристъпи напред с вдигнати ръце и помощник-шерифът успя да го разгледа по-подробно. Краката му бяха обути в дънки, но останалата част от тялото му беше изцяло покрита с… животинска кожа — от ботушите, кожуха до шапката на главата му, нахлупена толкова ниско, че очите му едва се виждаха.

Кой, по дяволите, е този? Какво, по дяволите, е той?

— На колене! — извика Брайтън.

Мъжът се спря за миг, сякаш размисляше, но след това се подчини и падна на колене с вдигнати ръце. Брайтън видя, че очите му бяха присвити. Снегът беше полепнал по тъмната брадясала челюст и гъстата разрошена коса, достигаща до брадичката. Непознатият го наблюдаваше, чакаше, докато погледът му се местеше между оръжието и лицето на Брайтън.

Той е дивак . Мисълта мълниеносно прониза ума на помощник-шерифа и пистолетът потрепна в ръката му, когато пристъпи извън прикритието на колата. Когато приближи, забеляза последната подробност в непознатия.

През рамото му бяха преметнати лък и колчан със стрели.

— Харпър, ето те и теб. — Кери Симпкинс плъзна молива зад ухото си, стана иззад бюрото и бързо се приближи към Харпър, която окачваше анорака си на куката до вратата. — Чу ли новините?

— Новини?

Харпър потри ръце, опитвайки се да ги стопли, а Кери стрелна поглед зад нея към дъното на малкия провинциален арест.

Кери поклати глава.

— Ъхъ. Онова убийство, за което целият град шушука. Станало е още едно. И… — тя снижи глас — имат заподозрян.

Сърцето на Харпър се сви.

— Още едно убийство?

Намръщи се и кожата й настръхна при изненадващата новина. Тук? В Хелена Спрингс? И има заподозрян?

— Ъхъ. А сега най-странното — заподозреният е някакъв дивак.

— Дивак? Какво искаш да кажеш с това дивак?

И защо, за бога, я бяха повикали в участъка?

Кери отново погледна нервно към дъното и заговори припряно:

— Сякаш мъжът никога досега не е живял сред цивилизацията. Все едно е… пещерен човек. Почакай само да го видиш…

Потокът от думи на Кери рязко секна, когато се чуха стъпки и секунда по-късно Дуейн Уолбек, шерифът на Хелена Спрингс, се появи зад ъгъла и кимна, когато видя Харпър.