Катрин Панколь - Muchachas

— Чудя се дали да си поръчам ябълков сладкиш или schwarzwälder kirschtorte. Колебая се.

— Защо не вземеш да продадеш скъпоценностите на Короната…

— И чаша топъл виенски шоколад. С много сметана.

— Ще отида при баба ти.

— Бабка е много стисната.

— Ще допра пистолет до посребреното й слепоочие.

— Чаша топъл, много гъст шоколад с бита сметана и една schwarzwälder kirschtorte. Голямо парче шоколадова торта с череши и сметана. Вземи си палтото.

Ортанс се подчинява. Когато е гладен, Гари е глух за всичко наоколо. Тя хвърля един последен поглед на манекена на колелца, облечен в рокля, набодена цялата в карфици. Три седмици труд. Изкусно плисирано ветрило, което се спуска от талията и стига до коляното. Тясно, плътно прилепнало по тялото горнище, едва загатнат, умело прикрит ханш. Простотата е висша форма на изтънченост. Божествено!

— Какво ще кажеш за най-новия ми модел?

— Все още се колебая.

С разтуптяно сърце тя очаква да чуе присъдата. Той е първата й публика. Тази, на която се старае да се хареса, пред която изпробва оръжията си. Двамата учат заедно, порастват заедно, тя учудва него, той — нея, никога не си омръзват. Ако сложи собственически ръка върху него, той леко се изплъзва, отърсва се и с един поглед я предупреждава, не така, Ортанс! Не така! Остави ме да дишам. А когато той се доближава прекалено близо, докато тя скицира, тя го отблъсква на свой ред, мърморейки сърдито. Той отвръща, окей, ще намина по-късно. Няма причина за тревога, двамата ще се срещнат вечерта в голямото легло, кожата им ще пламне от жарките ласки, които ги разкъсват и които продължават, докато единият от двамата замоли за пощада. Гари е вечният победител, понеже Ортанс е нетърпелива и лакома. С никой друг няма да мога да живея по този начин. Пианото му прави моите модели нежни и ефирни, музиката на Шуберт, Бах и Моцарт придава ритъм и обем на скиците ми.

Тя очаква неговите точни оценки. Той винаги подбира грижливо думите си, никога не произнася една дума вместо друга. Казва инцидент, несъответствие, превратност, непредвидимост , в зависимост от сериозността на положението. Учи я да мисли по-задълбочено. И я възпира, когато е прекалено припряна. Завчера, след като се бе потрудила здраво и дълго бе премисляла, Ортанс изнамери едно определение за тяхната любов, което им прилегна като ръкавица, излязла изпод ръцете на прочут дизайнер. Любовта, заяви тя, докато той си правеше кафе, това е, когато двама души, които се обичат, могат да живеят поотделно, но решават да заживеят заедно. Такава е нашата история.

Бе въздъхнала, удовлетворена, той я бе грабнал и двамата се търкулнаха на големия продънен диван — разделителната линия между техните царства: музиката и модата. Висшата мода, уточнява Ортанс, бърчейки носле.

— Ами ако… — казва Гари.

— Ако повдигна леко полата?

— Ако… се изкуша да си поръчам едно парче лимонов кейк? Хрупкав, пухкав, а лимонът не дразни зъбите. Колебая се… А ти какво ще си поръчаш?

— Нищо — срязва го тя, обидена. — Ще те гледам как ядеш и ще си мисля за плисето. Може би все пак леко да пипна талията… Или да я оставя както си е.

— Добре, но това не ти пречи да си поръчваш всеки път купища сладкиши, които унищожаваш до последната трошица. Стържеш с виличката по чинията, говориш с пълна уста, направо си отвратителна, Ортанс Кортес.

— Това е, защото твърдо съм решила да не напълнявам. Въпрос на стратегия. Аз съм по-силна от калориите. Те тероризират всички момичета по света, а пък аз ги презирам. Затова те ми се обиждат и ме отбягват.

— Обличай си палтото, вятърът в Парка е много силен. Ще отидем пеша, ще ни се раздвижи кръвта.

— Максим Симоенс е притежавал своя собствена модна къща едва двайсет и три годишен…

— Вземи си ръкавиците, шала, шапката. Забрави за роклята и за карфиците. Стомахът ми е празен и ти, жено, трябва да ми се подчиняваш!

Вървят из Парка и се борят с вятъра. Ортанс здраво се е вкопчила в ръката на Гари. Той крачи широко, тя ситни до него. Той мръщи вежди, преследвайки някакъв акорд, който му се изплъзва. Тя премества малко по-нагоре една карфица върху манекена на колелца. Той дебне акорда от шестнайсетини, тя се чуди дали да не пусне плата да пада на едри гънки. Двамата са потънали в собствените си мисли и не забелязват бягащите хора, катеричките, моравите и хълмовете, младежите, които си подхвърлят фризбита, продавачите на брецели и на наденички, пързалките и летящите топки. Зима е и Паркът е кафяв, тук-там оплешивял. Няма нищо общо с картичките, които си купуват туристите.