Сандра Браун - Сделка с дявола

— Моля, господине — промълви плахо и за пореден път лекичко го отблъсна.

Наближаваха контролно-пропускателния пункт. Кери отби встрани и спря. Бръкна под седалката, където беше скрила горнището на униформата и шапката, които откри в камиона, и подкани своя спътник:

— Моля те, облечи това.

— Какво каза? — премигна глупаво той, като не даде да се разбере, че е забелязал колко гладко Кери изрече думите на английски.

Момичето метна дрехата на раменете му. Очевидно щеше да му бъде твърде тясна, но важното бе часовият да види офицерския чин, избродиран на ръкава. Успя да му нахлупи и шапката, докато той се бореше с презрамките на роклята й.

— Хубава работа! — промърмори отвратена тя и ги намести обратно. — Та ти си истински звяр!

Внезапно си припомни, че трябва да се държи като проститутка, свикнала да се отнасят с нея по този начин, затова побърза да сложи ръка на брадясалата му буза и се усмихна. Надяваше се, че жестът й е пълен с похотливи обещания. Обясни му на мелодичен испански, че е развратно прасе, като се постара думите й да прозвучат гальовно. Запали двигателя и приближи към наскоро поставената бариера. Пред тях имаше две коли. Часовият като че ли отдавна спореше с шофьора на първата и навярно с радост щеше да посрещне военния камион.

— Къде сме?

Наемникът премигна и се взря през мръсното стъкло, покрито с полепнали мъртви мушици. Кери дръпна главата му към рамото си и му прошепна да остави всичко на нея. Часовият, неугледен младеж с едва набола рядка брада, се дотътри до кабината и освети с фенерче лицето на Кери.

— Добър вечер — поздрави тя на испански, като се усмихна закачливо.

— Добър вечер. Какво му е на капитана?

— Пийнал си е малко повече — поклати глава Кери. — Горкичкият! Безстрашен войник, но бутилката го събаря.

— Къде го водиш?

— У дома — многозначително намигна тя. — Помоли ме да го приютя за тази нощ.

— Защо ще си губиш времето с пропаднал пияница? — ухили й се часовият, след като се убеди, че мъжът в кабината не е в състояние да реагира. — Не предпочиташ ли един истински мъж?

Абсурдната забележка на младока озадачи Кери, ала тя си наложи да се усмихне глуповато и сведе клепачи с престорена свенливост.

— Съжалявам, но капитанът ми плати за тази нощ. Навярно някой друг път.

— Навярно — наперено отвърна момчето. — Ако, разбира се, мога да си го позволя.

Кери го потупа насърчително по ръката, направи опечалена гримаса и му махна за довиждане. Щом бариерата се вдигна, тя подкара камиона, без да се обръща. Известно време наблюдава в огледалото пътя зад себе си. Когато се увери, че никой не ги преследва, силна тръпка разтърси тялото й — закъсняла реакция на продължилото сякаш цяла вечност напрежение. Беше успяла! Слава Богу, докато разговаря с часовия, наемникът бе кротувал.

Шосето обикаляше града в полукръг, като едно от отклоненията водеше право в джунглата. Кери съзря отбивката отдалеч и навлезе в тунела под дърветата. Тук пътят се стесняваше и ставаше все по-неравен. Главата на войника натежа на гърдите й. Опита се да го отмести, но после сметна, че е по-разумно да го остави да се наспи, вместо да се бори с любовните му пориви.

Поколеба се дали да не спре, преди да е стигнала до мястото в джунглата, което бе избрала, но се отказа. Реши, че най-добре ще е да откара войника колкото е възможно по-далеч от града. Така щеше да е в по-благоприятна позиция, когато се стигнеше до най-важното: необходимостта да го убеди колко е важно да й помогне да изпълни мисията си.

След време усети, че й се приспива. Фаровете, осветяващи причудливите растения на заобикалящата я джунгла, й действаха хипнотизиращо. Едва не пропусна завоя. Щом видя пролуката в стената от дървета, реагира бързо, завъртя волана наляво, спря камиона и изключи двигателя. Накацалите по високите дървета птици нададоха шумни възмутени крясъци, но скоро се усмириха. Тишината и мракът обгърнаха камиона като черен кадифен юмрук.

Кери въздъхна уморено и отблъсна заспалия мъж.

Протегна се, за да отпусне схванатите си мускули. Чувстваше огромно облекчение, че е изпълнила успешно първата точка от поставената задача. Сега трябваше да изчака утрото. Спътникът й обаче имаше други намерения. Преди да се усети, той я грабна в обятията си. Сигурно се беше освежил от дрямката. Целуваше я по-пламенно отпреди.

— Не! — извика Кери и се изтръгна от прегръдката.

Мъжът политна назад и си удари главата в арматурното табло. Претърколи се настрани и без малко да се свлече на пода. В следващия миг застина неподвижно. Дори не помръдваше. Ужасена, Кери затаи дъх.