Джейн Остин - Разум и чувства

— И след като ви прости, може би ще се наложи да се държите малко по-смирено до момента, в който ще й съобщите за сегашния си годеж, тъй като в нейните очи той едва ли е по-благоразумен от предишния.

Той нямаше разумни доводи, които да противопостави на нейното предложение, но все още не приемаше идеята за писмото с декларация за покорство и след като заяви, че ще му е по-лесно да направи разни унизителни отстъпки устно, а не в писмо, решиха да замине за Лондон и вместо да пише на Фани, да я помоли лично да се застъпи за него пред майка им. „И ако наистина се вълнуват от това помирение“, каза Мариан с наскоро появилата се у нея разпаленост, „ще си помисля, че дори Джон и Фани не са съвсем лишени от достойнства“.

Полковник Брандън им беше гостувал само два-три дни, когато двамата господа си тръгнаха заедно от Бартън. Оттам щяха да заминат направо за Делафорд, за да може Едуард да погледне бъдещия си дом и да помогне на своя покровител и приятел при вземането на решение какво точно да се направи по ремонта на къщата, а няколко дни по-късно трябваше да продължи пътуването си до Лондон.

Мисис Ферърс цял живот се бе страхувала да не си навлече укора, че е прекалено обичлива и след продължителната и яростна съпротива на страха от подобен укор тя пусна Едуард в къщата си и най-после го призна отново за свой син.

Напоследък броят на членовете в семейството й бе твърде плаващ. В продължение на много години бе имала двама сина, ала преди няколко дни единият й бе отнет, защото бе прегрешил и съответно — отритнат, а само за десетина-петнайсет дни бе забравен и другият по подобна причина, която я остави съвсем без синове — и сега, с възкръсването на Едуард, тя отново имаше син.

Въпреки че отново му бяха отредили място сред живите, той нямаше никакви основания да смята съществуването си за сигурно докато не съобщи на майка си за сегашния си годеж, защото се опасяваше, че оповестяването на това обстоятелство може да предизвика рязък обрат в учредяването му сред живите и да го запрати отново в небитието. Прочее, той пристъпи към разкриването на намеренията си внимателно и много предпазливо, и съвсем неочаквано, бе изслушан с хладнокръвие. Както си му е редът, мисис Ферърс се опита да го убеди с всички възможни средства да не се жени за мис Дашууд — каза, че в лицето на мис Мортън би имал съпруга с по-високо обществено положение и още по-високи доходи, дори подсили този аргумент със забележката, че въпросната госпожица е дъщеря на благородник с годишен доход от трийсет хиляди лири, докато мис Дашууд произхожда от семейство на никому неизвестен господин с доход не повече от три хиляди, ала като установи, че въпреки съгласието си с верността на изнесените факти Едуард ни най-малко не смята да се съобрази с тях и поучена от миналия си опит мисис Ферърс мъдро реши, че този път трябва да се помири. Тя се позабави с отговора си, защото все пак дължеше на достойнството си това, макар и доста недостойно забавяне, а и много се страхуваше да не я заподозрат в излишък на добра воля и най-после издаде своя декрет на съгласие за женитбата на Едуард и Елинор.

Следващият въпрос, който трябваше да бъде разгледан, бе доколко мисис Ферърс би подпомогнала сина си в увеличаването на доходите му, и тук ясно пролича, че макар и единствен, Едуард в никакъв случай няма правата на първороден син, докато Робърт бе облагодетелстван с хиляда лири годишно, никой не се противопостави на намеренията на Едуард да бъде ръкоположен заради доход от двеста и петдесет в най-добрия случай, нито пък му бе обещано нещо както за момента, така и за в бъдеще, освен десетте хиляди лири, които бяха оставени на съхранение у Фани.

Той беше доволен и на това, то бе дори повече, отколкото Едуард и Елинор бяха очаквали и комай мисис Ферърс, която ломотеше някакви извинения, бе единствената изненадана от факта, че не им е дала повече.

Тези средства им бяха напълно достатъчни да посрещнат своите нужди и след като Едуард встъпеше в сан, можеха да заминат за Делафорд, където полковник Брандън, обзет от нетърпение и огромно желание да направи дома на Елинор удобен, правеше значителни подобрения по къщата. Трябваше да изчакат завършването на ремонтните работи, налагаше се да преживят, както му е редът, хиляди разочарования и отлагания поради немарливостта на работниците и накрая Елинор обяви своето първо и доста категорично решение да не се женят, докато всичко не бъде готово. Най-после, в началото на есента, церемонията се състоя в църквата на селцето Бартън.