Юмрукът отново се приближаваше.
— Не, моля те…
Но той не й обърна внимание, лицето му беше изкривено от ярост отвъд способността му да чува, отвъд разума. Юмрукът му отново експлодира… само че не беше той. Не беше и лицето й.
Гръмотевица? Гръмотевица ли беше? Толкова е тъмно…
Докато Райли се бореше с тъмнината, ръката в косата й се отпусна. Лицето на Морис се промени, като карикатура в забавен каданс, от гримаса на яростна омраза до изражение на изненада. И двамата се втренчиха в аленото петно, което нарастваше и нарастваше, и се разпространяваше по ризата му. В момента, в който Райли докосна любопитно с пръст тъмната лепкава течност, която бе изпръскала лицето й, стаята се изгуби пред погледа й.
Конлан отвори портала и се фокусира над Източното крайбрежие на Съединените щати. По-точно Вирджиния. Вен бе „събирал сведения“, според Аларик.
В превод: измъквал е информация с бой от всяка отрепка в продължение на мили във всички посоки. Брат му винаги бе харесвал директния подход.
В момента Вен привикваше останалите от Седемте при себе си, за да придружат Конлан до повърхността. Само че Конлан не беше в настроение да чака. Дори и брат си. Може би особено него. Ако съзреше и проблясък на съжаление в очите на Вен, щеше…
Както и да е. Забрави за това. Съсредоточи се върху портала.
Седем години не я бе използвал и магията му не беше във форма. Или порталът, своенравен през някои дни, си играеше с него, откри Конлан, когато пристъпи напред и се озова сред вода. Много вода.
За щастие инстинктивно си беше поел дъх, преди да се гмурне през блещукащия отвор. Още един урок, който беше научил по трудния начин: порталът си имаше собствени сили, независими от тези на атлантите, които за пръв път бяха придобили умението да го използват преди повече от единадесет хиляди години.
Трябваше да закачат табела „Потребителите да се пазят“ върху капризното нещо. Той се изтласка нагоре и се насочи към повърхността, преценявайки, че е на около десет метра дълбочина, по вида на флората и фауната, характерни за плитки води, които проблясваха на разсеяната лунна светлина. Но разстоянието можеше да бъде измамно в морето. И от там идваше проблемът къде, по дяволите, можеше да се намира брегът. Нямаше да е първият, който се озовава насред океана, да гребе вода.
Това беше идеята на портала за шегичка. Ако порталите имаха емоции, то този притежаваше отмъстително чувство за хумор.
Когато се озова на повърхността и напълни дробовете си с въздух, го връхлетя почти осезаема сила. В черепа му се вряза агония, а после се изключи сякаш с бутон. Горчив вкус изгори устата му, нещо кисело, подобно на лимон, потопен в солена вода.
Нова вълна от болка го връхлетя и наруши равновесието му. Почти потъна отново под вълните и едва забеляза пясъчния бряг наблизо.
Разтърси глава, в опит да се отърве от огъня в нея. Изсмя се. Беше имал доста практика с болката напоследък. Мисли, проклет да си.
Налудничави мисли се завъртяха в наранения му мозък. Ако главата на атлантски принц се сцепи на две насред океана, дали издава някакъв звук?
За малко да се засмее отново, но вместо това носът му се напълни с вода. Той започна да се дави и да кашля, но най-накрая принуди крайниците си да му сътрудничат и заплува към брега, докато не осъзна, че може да стъпи на дъното и да върви.
Обучението му влезе в действие и го задържа изправен и с ясно съзнание. Анализирай. Търси причина. Използвай логика.
Трета вълна от болка премина през него и го повали на колене, с лице потопено в разбиващите се вълни. С неимоверни усилия се изправи отново и се спусна към брега.
Вампирски телепатични сили? Не изглежда да е така. Те могат да хванат в капан ума ти, но не и да проектират такава болка. Възможно ли е да е Райзън? Дали Тризъбеца не му е дал някаква ментална сила, за която ние не знаем?
Ботушите му стъпиха върху сухия пясък и той рухна, препъна се и падна на колене. Изпрати мислен зов към Вен. Нуждаеше се от помощ.
Но не познатото съзнание на Вен отговори на призива му. Вместо това смътно чувство дълбоко в ума му проблесна и заискри като свещ сред експлозия, а накрая се фокусира. В главата му се появи образът на красавица, разкъсвана от болка. На жена с коса с цвета на слънцето.
Нещо се затръшна с трясък в съзнанието му и жената и болката изчезнаха. Сякаш се беше затворила мисловна врата. И Конлан не беше този, който я затвори.
Читать дальше