Ромен Гари - Сияние на жена

— Често си мисля какви ли щяхме да станем, ако не се бяхме срещнали…

— Това се нарича да спиш с някого.

— Има толкова мъже и жени, които се пропускат! Какво ли става с тях? От какво ли живеят? Ужасно несправедливо е. Мисля си, че ако не те познавах, щях да прекарам живота си да те мразя.

— Точно заради това виждаш толкова хора, които мразят. Виждаш сума ти хора, мразещи онези, които не са успели да срещнат, и точно това се нарича приятелство между народите.

— Ами на шейсет, когато остарея?

— Искаш да кажеш коремът, гърдите, задникът, тия неща ли?

— Ами да. Страх да те хване, не е ли така?

— Не е така.

— Как не е така? А когато стана стара чанта?

— Няма стари чанти, това са истории без любов.

Нощите бяха острови. Устните ми скитаха по топли брегове. Борех се срещу съня, който винаги е малко нещо крадец.

— Говори по-високо, Мишел. Пъхаш си носа във врата ми, сумтиш и мърмориш. Какво има?

— Рррр…

— Ще бъдеш ли така добър да ми обясниш, след като вече ме събуди?

— Не съм говорил.

— Тогава каква е тази музика?

— Не разбирам защо пък само котките да имат това право.

— Не можеш да заспиш ли?

— Не. Мога. Но не искам. До теб е толкова хубаво.

— Хайде сега, ела тук, ето така, а сега заспивай.

— Яник, как е възможно след толкова години то все още да съществува, тук, непокътнато, като в първите дни? А казваха: всичко отминава, всичко се чупи, всичко изморява…

— То е само при онези, които отминават, чупят и се изморяват…

— Какво ни е на нас с теб? Ами проблемите на двойката, това-онова?

— Какво е това „проблеми на двойката“? Или има проблеми, или има двойка.

— Изглежда, че много често е трудно, мъчително, разлепя се, прокапва. Изчезва…

— Виж, Мишел. Що за идея да ме будиш посред нощ, за да ми говориш за проблемите на двойката? Да не би оризът да не ти е понесъл?

— По дяволите, искам да знам защо нямаме проблеми на двойката!

— Има неподходящи срещи, това е всичко. И на мен се е случвало. На теб също. Как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота? Срещаш някого, опитваш се да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го от глава до пети в качества, затваряш очи, за да го видиш по-добре. Ако е красив и тъп, намираш, че е умен; ако той те намира за тъпа, се чувства умен; ако забележи, че гърдите ти са увиснали, те намира за индивидуална; ако започнеш да усещаш, че е мекотело, си казваш, че трябва да му помогнеш; ако е невежа, ти пък знаеш за двама; ако иска да го прави през цялото време, си казваш, че те обича, а ако няма много склонност към това, си казваш, че не това е важното; ако е стиснат, значи е прекарал бедно детство; ако е темерут, си казваш, че е естествен и продължаваш така, със зъби и нокти да отричаш очевидното, а то ти се вре в очите и ей това се нарича проблеми на двойката, проблемът на двойката, когато вече не можете да се измисляте един-друг и тогава настъпват скръбта, злобата, омразата, отломките, които се опитвате да залепите заради децата или просто защото предпочиташ да си в лайната, само не сама. Това е. Заспивай. Хм, сега пък така наплаших сама себе си, че няма да успея да заспя. Я запали да те погледам за успокоение. Уф. Наистина си ти.

Изсмях се, пък и беше останал още малко коняк в бутилката. „Мишел, двайсет и пет години живях, дишах и мислех, без да те познавам — а от какво ли пък съм можела да живея, от какво дихание, какво ли са били мислите без теб?…“

Учех наизуст писмата, които ми пишеше в небето или по летищата, „късчета вечност“, както ги наричаше тя, понеже ги намираше за страшно банални. Брънки от незапомнени времена, оцелели думи, баналности, да, ти беше права, елементарни баналности, като онези признаци на живот, които с такава жар търсим другаде в слънчевата система, онова абв , което крушениците на смисъла непрестанно застрашават със забрава, вие, които търсите дълбините, а откривате само бездни. През нощта в пилотската си кабина слушах преданото мъркане на четеца в гърдите ми, но онези, които са изгубили паметта си, вече не смогват да чуят стария суфльор. Вие, угрижени хора, които се питате за какво сте тук и какво означава всичко това, и за какво е светът — колко знаменити имена заявиха по този, че са изгубили всяко познание! — това не е, както се опитват да ме убедят някои, разследване на света, а само въпроси без устни. Разбира се, имаше физически граници и трябваше да разделим диханията си, да се разделим, да се отдръпнем, да станем и да бъдем двама, а това е чиста загуба. Когато човек има две тела, се случват мигове, когато остава наполовина.