Катрин Панкол - Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник

Да се освободи от усмивката на Ирис, от огромните й сини очи, от дългата черна коса на Ирис, от острата й брадичка, от тъгата и смеха в погледа на Ирис, от дрънчащите гривни на китките й, от дневника, описващ последните дни на Ирис, от щастливата голгота, на която е била подложена в апартамента, очаквайки своя палач, от валса в гората на светлината на фаровете?

Едно, две, три, едно, две, три, едно, две, три. Бавният, бавният валс…

… да се почувствате умиротворена, да прогоните спомените, които не ви дават покой. Ще спите по-добре, повече няма да сънувате кошмари, защото имате кошмари, нали? На мен можете да ми се доверите, защото животът невинаги се е отнасял ласкаво с мен, да ви кажа… И аз преминах през немалко изпитания.

Гласът ставаше сладникав, непоносим, просеше интимност, признания.

Защо, госпожо Кортес?

… защото

… или да се върнете към работата си, да продължите да пишете, роман, разбира се… ще се разсеете, умът ви ще е зает с друго, твърдят, че така човек оздравявал, че писането било лечение… няма да стоите и да мислите за… абе, знаете какво имам предвид, за това… нещастие… И гласът се пречупваше, снижаваше се, засрамен от онова, което не се осмеляваше да изрече открито. Защо не се върнете към времето, което толкова обичате, дванайсети век, а? Нали не греша? Вие сте специалистка по дванайсети век, нали така? Ненадмината сте на тема дванайсети век! Страхотна сте! Човек може да ви слуша с часове. Онази вечер казвах на мъжа ми, тази госпожа Кортес е направо неизчерпаема мина на знания! Каква култура! Да й се чудиш откъде ги изнамира всички тези работи! Защо не съчините някаква такава история като онази, дето ви донесе такъв страхотен късмет, а? Сигурна съм, че има безброй такива, направо с лопата да ги ринеш!

… защото

Може да напишете продължение! Хората само това чакат! Хиляди, какви ги приказвам, стотици хиляди са в очакване! Какъв невероятен успех пожънахте с онази книга! Как се казваше, че забравих? „Красивата кралица“, не, не. Не… Какво казахте? Аха, да! „Смирената кралица“, аз не съм я чела, нямам време, нали знаете как е, домакинството, децата, гладенето, обаче снаха ми остана възхитена и обеща да ми я даде, след като й я върнат, била я дала на една своя приятелка. Книгите струват скъпо. Всеки няма щастието да… Затова, госпожо Кортес, давайте, напишете едно кратичко продължение. На вас тези неща ви се удават, идват ви отвътре. Аз, ако имах време, съвсем сигурно ви казвам, щях да пропиша… ами така де! Ще ви разкажа моя живот, мога да ви подскажа някоя и друга идея! Кълна се, разказът хич няма да е отегчителен!

Ръцете се скръстваха на гърдите с удовлетворение. Погледът искреше, вратът се източваше, очите се присвиваха… Истинска маска на маймунско милосърдие. Самото приличие. Сигурно си казваше, изпълнявам бакалавърската си програма, връщам я към живота горката госпожа Кортес, вдъхвам й кураж, мотивирам я. Ако се оправи, заслугата ще бъде моя.

Жозефин се усмихваше. Учтиво.

… защото

Не преставаше да повтаря тази дума.

Тя й служеше за защитна преграда. Предпазваше я от кресливите устни, които я преследваха с въпроси. Отнасяше я далече, далече, гласовете заглъхваха, разчиташе думите по устните, разтърсвана от съжаление и отвращение към тези хора, които не можеха да млъкнат, обладани от желание да й навират в очите своята съпричастност.

Тя им отрязваше езиците, главите, завърташе копчето, изключваше звука.

… защото

… защото

… защото

Бедната госпожа Кортес, вероятно така си казваха, продължавайки пътя си. Имаше всичко, остана без нищо. Останаха й само очите, за да плаче. Трябва все пак да си признаем, че това, дето й се случи, си е страшничко. Тези неща ги четем по вестниците и си казваме, че на нас няма как да ни се случат. Отначало не повярвах. Ама го показаха и по телевизията. Съобщиха по новините. Да, да… Казах си, не може да бъде. Да се окажеш замесен в такъв случай! Не е нещо обикновено, хич не е. Ама, чакайте, вие не знаете ли? Не сте запознати с историята? Ама и вие, къде бяхте това лято? Писаха във всички вестници! Една обикновена жена, съвсем обикновена като мен и вас, на която се случват необикновени неща. Точно така, моля ви, уверявам ви! Първо, мъжът й я напуска и заминава за Кения да развъжда крокодили! Да, крокодили в Кения! Въобразява си, че ще натрупа състояние и ще стане богат! Фукльо някакъв, смешник! Горката жена остава сама с двете си малки момиченца и без пукната пара. Без пукната пара и с хиляди дългове на всичко отгоре! Чуди се коя дупка да запуши най-напред. Положението е неспасяемо. Има сестра, която се казва Ирис… и точно тук е завръзката… Сестра й е много красива, много богата, от висшето общество, но се отегчава до смърт. Въпреки че си има всичко: красив апартамент, прекрасно обзаведен, красив съпруг, сладко момченце, отличен ученик, слугиня и цяла пачка кредитни карти. Никакви грижи! Богаташки живот! Слушате ли ме? Само че това не й стига! Мечтае да се прочуе, да я показват по телевизията, да я снимат за списанията. На една официална вечеря обявява, че пишела книга. Сама се прецаква! Всички очакват с нетърпение книгата. Хората говорят за нея, интересуват се докъде е стигнала, как върви писането, такива ми ти работи! Тя изпада в паника, не знае какво да отговори, получава жестоки мигрени… И тогава успява да придума бедната госпожа Кортес да напише книгата вместо нея. Същата тази госпожа Кортес, която изучава средновековна история и пише разни сложни работи за живота през дванайсети век. Ние много-много не се замисляме за тези неща, ама и такъв век е имало в историята. И тя се възползва от това. Получава заплата, за да прави проучвания за дванайсети век. Да, да, има такива хора, които изучават разни отдавна измрели и изчезнали неща! Да се чудиш каква е ползата, мен ако питате… Плащат им заплати от данъците, дето ги плащаме! А после се чудим… Карай, да не се отклонявам. Сестрата я моли да напише книгата и госпожа Кортес, естествено, се съгласява. Има нужда от пари, нали така! Пък и тя винаги се е подчинявала на сестра си. Обожавала я, така ми казаха. Това не е просто обич, а обожание. Още от детските им години сестрата я водела за носа, отнасяла се отвратително с нея, унижавала я, тормозела я. Значи, тя написала книгата, нещо за Средновековието, била много добра според общото мнение, не съм я чела, нямам време, имам си друга работа, няма да седна да си бода очите със сантиментални глупости, пък били те исторически. Книгата излиза. Светкавичен успех! Каката парадира по медиите, започва да продава всевъзможни неща, рецептата си за ябълков сладкиш, букетите си цветя, рекламира кварталната система за записване на училище, кампаниите „Жълти стотинки“ за събиране на средства в помощ на болни деца, прогнозата за времето, какво ли не! Нали ги знаете тези известните, колкото повече имат, толкова повече се лакомят! Искат постоянно да се говори за тях, не понасят нито секунда да не се появяват тук и там. Точно тогава избухва скандалът! Дъщерята на госпожа Кортес, по-голямата, Ортанс, ужасна чума, между нас да си остане, се втурва в телевизията и разкрива цялата афера! В директно предаване, на живо! На тази не й пука от нищо, вярвайте ми! Красивата Ирис Дюпен е разкрита, орезилена, сочат я с пръст, разболява се и лежи месеци наред в частна клиника, откъдето излиза напълно душевно разстроена, а не излекувана, мен ако питате… Натъпкана до смърт с разни химии! Назобана с успокоителни и приспивателни! Междувременно съпругът… Съпругът на госпожа Кортес, дето заминал за Кения… изял го един крокодил. Истина ви казвам! Ужасно, направо ужасно, като ви разправям, че е страхотна история, значи е страхотна… и горката госпожа Кортес се оказва вдовица, с чалната, впиянчена, депресирана сестра, която, за да се утеши, се хвърля в прегръдките на някакъв убиец! Абе направо не е за вярване! Уж напълно порядъчен мъж, красавец, елегантен, с отлична репутация, солидно положение, топбанкер, с разните му изискани превземки, смокинги, целуване на ръце! А в действителност — убиец. Да! Да! След като ви казвам! Истински, сериозен убиец! И не е утрепал само една! Някъде около десетина! Само жени, разбира се! Щото е по-лесно!