Луан Райс - Сезонът на розите

— Знам, скъпи — кимна тя. — Ти винаги си се грижил за нея.

Лиам я остави до леглото и отиде в спалнята. Тя коленичи до Роуз и продължи да се взира в нея, докато детето не се размърда. Бързо целуна косата й и излезе на пръсти от стаята. Никога нямаше да се съгласи на тази раздяла, ако не се налагаше да се погрижи за Мийви. Но ако Роуз останеше тук, нямаше как да я скрие от хората. Всички щяха да разберат. И Едуард също.

Лили се пъхна между завивките, притисна се до Лиам и затвори очи. Гърдите му се издигаха и спускаха в такт с шума на морето. Започна да брои вълните, като следеше дишането му. Брегът ехтеше от писъците на чайките, които гнездяха на близкия остров. Тя се заслуша в тях, разсея се и обърка броенето. Имаше нещо зловещо в пронизителните птичи гласове и то отново я върна към тревожните й мисли. Притисна се още по-плътно до любимия си и се помоли бог да ги пази.

Новият ден настъпи само след няколко часа. Лиам се събуди пръв и погледна спящата жена до себе си. Притисна устни до челото й и остана известно време така. Знаеше, че е време да я събуди. Трябваше да отведе Роуз, преди съседите да са се събудили, но искаше да я подържи още малко в прегръдките си. Сърцето му се свиваше от страх за нея. Какво ли я чакаше? В отговор тя отвори очи и му се усмихна.

За закуска Лили направи овесена каша, свари кафе и отиде да събуди Роуз. Слънчевите лъчи се показаха над скалите и оцветиха небето във всички нюанси на синьото — от пурпурно до лазурносиньо. Лиам взе чашката с кафе и излезе на каменната веранда. Загледа се в блестящите на слънцето скалисти склонове, които достигаха чак до Лонг Айланд. Лили толкова му беше разказвала за Хабърд Пойнт, че градчето беше започнало да придобива особен смисъл за него. Превърна се в митично място, където тя беше отраснала сред знаменитите рози на знаменитата си баба, която бе отгледала сама своята красивата и умна внучка. Къщата им също беше знаменита. Снощи Лили им каза, че е построена на самия нос на Хабърт Пойнт и е една от най-старите в квартала. От едната страна беше морето, а от другата — устието на реката с многобройните си разливи и езерца. Лиам погледна през двора, за да я сравни със съседните постройки. Отляво имаше подобна дървена къща с небесносини капаци и врати. На прозорците бяха наредени саксии с червено мушкато. Лиам се загледа в тях и забеляза, че някой ги наблюдава. Отстъпи и бързо се прибра вътре. Лили и Роуз закусваха в кухнята. Той се наведе над Лили и прошепна:

— Мисля, че някой от съседната къща ме видя.

— Това е Клара. Тя винаги става рано.

— Тогава по-добре да тръгваме.

— Не разбирам защо трябва да тръгваме — тросна се Роуз и смръщи вежди. — Току-що пристигнахме!

Лили пое дълбоко въздух и погледна крадешком към Лиам. В знак на подкрепа той погали лъскавата й коса.

— Скъпа — започна Лили и погледна дъщеря си право в очите. — Налага се да заминеш с Лиам за няколко дни. Няма да е за дълго, обещавам ти! Ще бъдете наблизо и аз ще знам къде сте във всяка минута.

— Защо и ти не дойдеш с нас?

— Трябва да се погрижа за баба.

— Твоята баба ли?

Тя кимна:

— Да, мила. Ти знаеш, че е болна и има нужда от мен.

— Значи затова дойдохме тук.

Лили продължаваше да се взира в Роуз и да се чуди какво да й каже и какво да премълчи, Лиам поглеждаше нервно ту към тях, ту към съседната къща. Времето течеше.

— Да, мила, затова. Но преди години… напуснах това място по много важни причини. И сега трябва да се погрижа за някои неща от миналото си, преди всички да се приберем тук.

— Но, мамо!? — извика Роуз. Гласът й секна, майка й видя паниката в очите.

— Роуз! Роуз, слушай ме, всичко ще продължи само няколко дни…

— Искам да дойдеш с нас!

— Ще дойда миличка, много скоро ще дойда при вас. Ще ви намеря веднага щом оправя всичко тук, обещавам. А и дотогава ще бъдеш с Лиам. Ти обичаш да бъдеш с него.

Роуз се колебаеше. Споменаването на Лиам я накара да потърси погледа му. Той й се усмихна мило и стисна ръката й. Момичето вдигна ръце и скочи в прегръдката му, Лили и Лиам се спогледаха:

— Грижи се за нея — каза тихо тя.

— Като за мое собствено дете — увери я той и се наклони към нея. Лили прегърна Роуз, а той прегърна и двете.

Отново натовариха багажа в камиона. Лиам й даде адреса и телефона на Джон Стенли и начерта пътя до дома му в Нарагансит.

— Чао, захарче! — каза Лили с изтънял от вълнение глас и влажни очи.

— Чао, мами!

— Ще ти се обадя, щом пристигнем — обеща Лиам.