Луан Райс - Сезонът на розите

Първата седмица в Нова Скотия беше кошмар. Едуард беше обещал щедра награда на всеки, който разбере нещо за местонахождението й, и тя знаеше, че ще се намерят хора, които ще тръгнат да я търсят. Трябваше да бъде нащрек дори и там, на края на света, затова реши да наеме най-отдалечената хижа от града и заживя самотно и изолирано. Лиам беше неотстъпно до нея и това едновременно я плашеше и й даваше сили. По време на раждането той се превърна едновременно в акушерка и приятел, който я окуражаваше и утешаваше. Когато детето дойде на бял свят, той се закле, че винаги ще бъде до нея и ще се грижи за тях. И вече девет години доказваше верността си. Роуз се роди с порок на сърцето и се наложи да й направят поредица от сърдечни операции. Последната беше само няколко дни преди да тръгнат за Лонг Айланд.

„Две жени с разбити сърца“ — помисли си Лили, все още загледана в сребристите води на океана. Лиам усети състоянието й, приближи се и я прегърна. Крясъкът на чайките достигна до тях от близкия остров, където нощуваха, и насити въздуха с мили, познати от детството звуци. Но кой знае защо, точно в този момент Лили се сети, че ежегодният фестивал на музиката в Кейп Хоук започва след няколко дни, и сърцето й сякаш се раздели на две. Ирландската музика, която огласяше северното градче в дните на фестивала, зазвуча в сърцето й и се смеси със зова на птиците.

Тя се обърна към Лиам. Видът на високия, леко прегърбен мъж с тъжни сини очи както винаги я успокои. Като дете той едва се бил спасил от акула, която убила брат му и отнесла едната му ръка. Тогава получил прякора „Капитан Кука“ и се превърнал в обект на подигравки, но в същото време и в трагична фигура за хората от малкия град. Но той не паднал духом. Завършил училище с отличен, продължил в университета и станал един от най-уважаваните океанографи и ихтиолози в района. Занимаваше се с големите океански видове, с акулите, които бяха разкъсали тялото и семейството му.

Лили не можеше да обясни какво точно ги сближи, но имаше ли значение? Там, в Кейп Хоук, тя намери приятелки, които запълниха празнината в сърцето й — Ан, Мариса, Марлена… всички момичета от племето нанук, които се включиха в курса по бродерия. Те й станаха по-близки от сестри. И Лиам, разбира се. Той дойде в нейната малка хижа в деня на раждането на Роуз и остана завинаги в живота й. Помогна й да се отърси от ужасния спомен и да поеме живота си в ръце. Лили се промени, превърна се в силна жена. Не остана нищо от нежната бяла роза, която се нуждаеше от специални грижи.

После дойде вестта за болестта на Мийви и незабавното й решение да се върне в Хабърд Пойнт. Патрик Мърфи, детективът, който разследваше изчезването й, най-сетне я откри. Когато й каза, че баба й е в болница, всичко друго загуби значение. Тя пренебрегна опасността и се прибра вкъщи.

— Аз наистина съм си у дома! — за кой ли път възкликна тя и отпусна глава на рамото на Лиам.

— Готова ли си за утре? — попита я той.

— Трябва да бъда! — отсече тя. — Баба има нужда от мен.

— Наистина — кимна той. Гласът му беше тих и успокояващ. Погали я нежно по косата и тя настръхна. Любовта им беше все още млада и силна — Лиам я целуна за пръв път само преди няколко седмици — и всяко докосване предизвикваше вълна от желания у другия. Колко странно, помисли тя, девет години се грижиха заедно за Роуз, обичаха я и бяха един до друг заради нея и сега, когато най-после можеха да си отдъхнат от болници и лекари, откриха, че ги свързва и нещо друго, освен Роуз. Откриха, че се обичат.

— Не искам Роуз да го вижда — каза тя.

— Позволи ми да я отведа от тук, Лили! — стисна рамото й той. — Ще я скрия и само ти ще знаеш къде сме.

Думите му накараха сърцето й да подскочи. Както винаги Лиам мислеше трезво и логично, но дали наистина можеше да я скрие от Едуард?

— Докато бяхме в Канада, аз се чувствах силна. Контролирах напълно живота си. Но сега… всичките ми страхове се върнаха. Знам, че ако разбере за нея, ще я използва като примамка, за да се добере до мен. И ще контролира и двете ни.

Тя се притисна в него и той обви раменете й с единствената си ръка. Двамата мълчаливо се загледаха в сребърната пътека, очертана от лунната светлина, която разделяше черната водната повърхност на две.

— Утре ще трябва да отидеш в болницата при баба си — обади се Лиам. — По-добре ние с Роуз да не оставаме тук.

— Бихме могли да помолим Патрик за помощ — предложи Лили.

— Бихме могли… Знаеш ли, имам един приятел, който завършва океанография в университета в Лонг Айланд. Има квартира близо до Скарбъро, в залива Нарагансит. Сигурен съм, че ще му е приятно да се видим и не е далеч от тук.