Нора Робертс - Магията на кръвта

Докосна амулета си, който изобразяваше хрътка. Това бе защита, която майка й бе сътворила с магия на кръвта. Скоро, помисли си Брана, съвсем скоро отново щеше да й потрябва тази защита.

Опря длан отзад на кръста, където я наболяваше малко, и видя мъжа си да язди към дома.

Оуен, толкова хубав и само неин. С очи, зелени като хълмовете, коса, черна като крило на гарван и стигаща до раменете. Яздеше, гордо изправен и с лекота, едрата червеникавокафява кобила и както му беше навик, пееше с цяло гърло.

Бог й бе свидетел, че я караше да се усмихва, сърцето й сякаш политаше като птичка. Тя, която бе толкова сигурна, че за нея няма любов, няма друго семейство, освен родните брат и сестра, няма друг живот освен този, посветен на дълга, именно тя се бе влюбила до полуда в Оуен от Клеър.

Брин скочи и затича, колкото го държаха малките му крачета, като през цялото време викаше:

— Тате, тате, тате!

Оуен се наведе и вдигна момчето на седлото. Смеховете на мъжа и момчето се смесиха и литнаха към нея. Очите й отново се насълзиха. В този миг би дала цялата си сила, наследена от майка й, за да им спести онова, което предстоеше.

Бебето, което бе нарекла на майка си, се разхленчи и Кател размърда старите си кокали, за да излае тихичко.

— Чувам я. — Брана остави кошницата си и отиде да вдигне пробудилото се мъниче, след което го обсипа с целувки, докато Оуен не застана до нея.

— Погледни насам, виж какво намерих на пътя. Някакво загубено малко циганче.

— Ами предполагам, че можем да го оставим у дома. Може да го поизмием и после да го продадем на пазара.

— Може да му вземем добра цена. — Оуен целуна кикотещото се момче по главата. — Слизай, момко.

— Да яздим, тате! — Брин извърна глава, изгледа го умолително с големите си тъмни очи. — Моля те! Да яздим!

— Една обиколка и после си искам чая. — Намигна на Брана и подкара коня в галоп, което накара момчето да закрещи от радост.

Брана вдигна кошницата си и премести малката Сърха в ръцете си.

— Хайде, стари приятелю — обърна се тя към Кател. — Време е за твоя тоник.

Тръгна към красивата къщичка, която Оуен бе построил със сръчните си ръце и силни рамене. Вътре разпали огъня, настани удобно дъщеря си и се зае да приготвя чая.

Погали Кател и му сипа от тоника, който специално правеше за кучето, за да укрепва здравето и избистря погледа му. То беше нейният водач, част от сърцето й, помисли си тя, и искаше да удължи живота му с поне няколко години. Щеше да разбере кога е дошъл моментът да го остави да си иде.

Но не още, не бе време за това.

Сложи в чинийка медени питки, малко конфитюр и тъкмо сервира чая, когато Оуен и Брин влязоха ръка за ръка.

— О, колко хубаво мирише.

Той разроши косата на Брин, наведе се да целуне Брана, без да бърза, както правеше винаги.

— Връщаш се рано — подхвана тя, но в същия миг майчиното й око забеляза как синът й се пресяга към питките. — Първо си измий ръцете, момчето ми, после седни да си изпиеш чая като джентълмен.

— Не са мръсни, мамо. — Той протегна ръчички.

Брана само повдигна вежди при вида на изцапаните му пръстчета.

— Измийте се. И двамата.

— С жени не се спори — обясни Оуен на Брин. — Това е урок, който трябва да запомниш. Довърших навеса на вдовицата О’Браян. Самата истина е, че синът й е безполезен като цици на козел и се запиля нанякъде. Работата потръгна по-бързо без него.

Говореше за работата си, докато помагаше на сина си да избърше ръцете си, продължи да разказва и докато вдигаше високо дъщеря си, от което тя запищя весело.

— Ти си радостта в къщата — тихо каза Брана. — Светлината в нея.

Той само я изгледа мълчаливо, остави бебето в люлката му.

— Ти си сърцето й. Седни, почини си малко. Пийни чай.

Той изчака. О, тя знаеше, че е от най-търпеливите мъже.

Или най-упоритите, понеже едното качество често бе същото като другото, или поне когато ставаше дума за човек като нейния Оуен.

Затова, когато домакинските задължения бяха привършени за деня и вечерята приключи, когато децата бяха сложени в постелите им, той я хвана за ръка.

— Ела да се разходим заедно, моя прекрасна Брана, в тази хубава вечер.

Колко често, замисли се тя, й бе казвал тези думи, докато я ухажваше и докато тя се мъчеше да го прогони като нахална муха от лицето си?

Сега просто взе шала си — любимия й, направен от Тийгън — загърна раменете си. Погледна към Кател, който лежеше пред огъня.

Наглеждай децата ми вместо мен , каза му тя без думи и последва Оуен навън в хладната и влажна нощ.