Нора Робертс - Магията на кръвта

— Самхейн ще настъпи чак след две седмици в моето време. Значи, сме дошли при вас?

— Да, при колибата на Сърха, където го подмамихме в капан, при това във вашето време, защото се пренесохме там с намерение да го впримчим здраво. Бяхме много близо до целта, но не достатъчно. Моята книга — книгата на Сърха — бих могла да ти покажа заклинанието, отровата, която направихме. Ти може би ще...

Брана вдигна ръка и притисна другата към корема си.

— Синът ми идва. И ме тегли назад. Но чуй ме, има едно място, свещено място. Абатство. Намира се насред полето на един ден път на юг.

— Балинтъбър. Айона ще се омъжи за Бойл там през пролетта. Наистина е свято място с голяма сила.

— Той не може да отиде там, да вижда какво се случва там. Свещено място е и онези, които са го създали, бдят над него. Те ни дадоха на нас, на тримата на Сърха, своята светлина и надежда, своята сила. Следващия път, когато се изправите срещу Кеван, ние ще бъдем с вас. Ще намерим начин. Ще победим. Ако не е писано да сте вие, то ще дойдат други трима. Вярвай, Брана от рода O’Дуайър. Намери начин.

— Нищо друго не ми остава.

— Обичай. — Жената стисна здраво ръката й. — Любовта, както научих, също е водач в живота. Вярвайте на водачите си. О, вече е нетърпелив. Синът ми ще се роди днес. Радвай се, защото той е още една ярка светлинка срещу мрака. Вярвай — повтори тя и изчезна.

Брана стана и с мисълта си запали свещица за новата светлинка, за новия живот.

И с въздишка прие факта, че с усамотението й е свършено.

Зае се да приготвя закуската. Имаше да разказва много, а никой нямаше да иска да чуе историята й на празен стомах. Да вярва, помисли си тя... Е, определено вярваше, че участта й е да готви за цяла армия почти всекидневно.

Даде клетва, че когато пратят Кеван в преизподнята, ще си даде почивка и ще замине някъде на топло и слънчево място, където няма да докосне тенджера или тиган дни наред.

Започна да бърка тестото за палачинки — нова рецепта, която искаше да опита от известно време, и тогава се появи Мийра.

Приятелката й бе облечена за работния си ден в конюшнята — дебел панталон, топъл пуловер, здрави ботуши. Беше сплела на плитка тъмната си кестенява коса и изгледа предпазливо Брана с тъмните си цигански очи.

— Обещах да се погрижа за закуската тази сутрин.

— Събудих се рано след тревожни сънища. И вече си имах компания заранта.

— Някой е тук?

— Беше. Накарай останалите да се довлекат, ако обичаш, за да разкажа историята само веднъж. — Поколеба се само за миг. — Най-добре Конър или Бойл да се обади на Фин и да го попита дали не може и той да дойде насам.

— Кеван. Върнал ли се е?

— Ще се върне със сигурност, но не още.

— Ще повикам останалите. Всички вече са будни, така че няма да се бавим.

Брана кимна и сложи бекон в нагорещения тиган.

Пръв слезе Конър и подуши въздуха, както би направило и кучето й.

— Помогни с нещо — подкани го тя. — Сложи масата.

— Веднага. Мийра каза, че се е случило нещо, но не е бил Кеван.

— Мислиш ли, че щях да пробвам тези нови палачинки, ако съм имала вземане-даване с Кеван?

— Не мисля. — Той извади чинии от шкафа. — Крие се в сенките. По-силен е, отколкото беше, но не е напълно изцелен. Едва го усещам засега, но Фин казва, че не е оздравял напълно.

А Финбар Бърк щеше да го знае, каза си Брана, тъй като беше от кръвта на Кеван и съответно носеше клеймото на проклятието на Сърха.

— Идва насам — добави Конър.

Тя само кимна и той отиде до вратата, за да я отвори за Кател.

— Виж се само, мокър като кокошка.

— Подсуши го — подхвана Брана и въздъхна, когато брат й изпълни задачата, като само прокара ръце над мократа козина. — Имаме кърпи в пералното помещение за тази цел.

Конър само се ухили, красивото му лице грейна, а зелените му като мъх очи проблеснаха весело.

— Сега е подсушен набързо, а и нямаш мокра кърпа за пране.

Айона и Бойл се появиха, хванати за ръце. Като две влюбени гълъбчета, помисли си Брана. Ако някой й бе подхвърлил преди година, че сериозният, често рязък бивш боксьор и луда глава може да заприлича на влюбена птичка, тя щеше да се смее, докато я заболи коремът. Но виж го сега, широкоплещест, едър, с разрошена коса, жълто-кафявите му очи, леко унесени, застанал до грейналата и нежна като фея американска братовчедка.

— Мийра ей сега ще слезе — обясни Айона. — Обади се сестра й.

— Всичко наред ли е? — попита Конър. — С майка й?

— Няма проблеми — просто някакви уточнения за Коледа. — Без да я молят, Айона извади още чинии и прибори, за да довърши започнатото от Конър, а Бойл сложи чайника на печката.