Джейн Джонсън - Фаворитката на султана

Главният евнух на харема се взира отвисоко към мен.

– Да?

Карим е един от хората на Исмаил: човек, отгледан да бъде абсолютно предан на султана. Брат му Билал е пазач пред вратата на личните покои на Исмаил, момък с мускули като кедър и подобаващ ум. Повечето от тези стражи са на не повече от деветнайсет или двайсет години, но са огромни. Аз съм висок мъж, но те ме надвишават с половин глава и се нанасям два пъти в тях.

– Знаеш кой съм, Карим. Виждаш ме всеки ден.

– Обичайно не в този ден, нито в този час.

Винаги се изненадвам от високия тембър на гласа му, звучи твърде странно предвид размерите му. Казват, че така става с кастрираните в съвсем ранна възраст.

– Имаш ли писмено разрешение?

– Карим, знаеш, че дори и да имах, щях сам да съм го писал като писар на султана.

Логиката ми явно го е заблудила, продължава да се взира в мен.

– Изпълнявах поръчки на султанката – добавям.

Навежда се към празните ми ръце, после отново вдига поглед. Не отмествам очи и накрая той извръща глава и се провиква към тъмнокожо момче на шест или седем години:

– Върви да намериш Амина и ѝ кажи, че Нус-Нус иска да види господарката ѝ.

Момчето хуква.

– Амина, Амина! – кънти викът по коридорите като вопъл на уловена птичка.

Понечвам да пристъпя напред, но огромната длан на Карим доближава ръката ми.

– По-добре да не влизаш при султанката, преди да е подготвена.

Накрая момчето се връща, а зад него върви изобилно надарена откъм форми жена, чиито червени чехли шляпат шумно по мрамора. Лицето ѝ е обляно в пот, а кърпата на главата ѝ е вързана набързо. Изглежда ужасно ядосана.

– Къде са нещата на Зидана? – пита настоятелно.

– Уви, не са у мен и точно за това трябва да говоря лично с нея.

Амина свива устни.

– Тя е заета. Прати ме да взема нещата, които е поръчала от пазара.

Гледа ме, изпълнена с подозрение, сякаш съм скрил поръчаните неща за себе си и не искам да ги дам, след това въздъхва и ме подканя да я последвам.

Вървя зад нея, гледам със страхопочитание тези грамадни бедра, сочни и полюшващи се. Би оставила всеки мъж премазан под себе си като куче под крака на слон. Едрите жени са високо ценени тук заради своята пищност, само жените на бедняците са слаби. Жените пълнеят съзнателно, като се хранят със зумета – тежка паста от ядки, – масло и стрити семки от тифидас – горчив пъпеш. Кълна се, че можете да видите как наедряват пред очите ви.

Струва ми се, че минава цяла вечност, докато стигна до покоите на султанката, но щом пристигам, за един ужасен миг ми се струва, че съм попаднал в пъкъла на магиите, място, на което Зидана или свиква сборище на демони, или превръща жените си в чудовища, защото лицата, извърнали се към мен на трепкащата светлина, са отвратителни, деформирани и капещи. В този момент си припомням, че днес е петият ден, когато жените се отдават на тайнствени ритуали за разкрасяване, и осъзнавам, че пред мен не стоят джинове, а придворни дами, покрити с маски от глина и смачкани зеленчуци, косите им са навити на лепкави масури, намазани с къна и масла.

Въздухът е изпълнен с аромат на бадеми и мирта; в нишите на стените е запален тамян. Из цялата стая са пръснати доказателствата за тяхната алхимия: малки масички, отрупани със съдове с яйца, мляко и мед; стъклени буркани със светли масла, кори от нар и орех; купи с оцветена глина и купчини листа къна.

Дори прикрита под маската от червена глина и разтечена къна, Зидана не може да бъде сбъркана: черната ѝ кожа лъщи под метрите червен плат, с които е покрита, и десетките златни гривни по ръцете и краката ѝ. Носи наниз от перли, преметнат няколко пъти около бичия ѝ врат, а огромните златни обици са разтеглили меката част на ушите ѝ към раменете.

– Простете, господарке... – подхващам аз.

Тя махва с ръка към останалите жени.

– Вървете, вървете веднага! Нямате ли срам? Скрийте се!

– Та това е просто Нус-Нус – подхвърля някоя, а останалите започват да хихикат и да ме стрелкат закачливо под воалите, които държат пред намазаните си с глина лица. Пърхат с мигли в пародия на флирт.

Просто Нус-Нус. Само това съм за тях. Нещо, върху което изпробват техниката си за съблазняване.

– Не сме ли прекрасни, Нус-Нус? – Лейла е най-миловидна от всички, има красиви глезени и извива ръцете си като криле на чучулига.

Навремето бих започнал да ухажвам хубавата Лейла; сега обаче усещам безполезната болка и извръщам глава.

– Дамите на Зидана са бляскави звезди до безупречната луна, която е самата султанка – изричам неутрално.