Джийн Калогридис - Катерина де Медичи

Единият крещеше с пълно гърло на минувачите:

– Чухте ли? Папата е свален! Рим е в ръцете на императора!

До предния вход на имението се вееше гордо знамето с герба на Медичите, шест червени кълба – шест palle – подредени над златен щит. Palle! Palle! бе бойният ни вик, думата, с която поддръжниците ни размахваха мечове в наша защита.

Пред очите ми един бояджия на вълна в дрипава туника с тъмносини лекета се изкатери върху раменете на другаря си и смъкна знамето. Поздравиха го с одобрителни възгласи. Трети мъж запали с факла знамето. Минувачите забавиха крачка да се насладят на зрелището.

– Abaso le palle! – извика бояджията на вълна и тълпата поде лозунга. – Долу кълбата! Смърт на Медичите!

В суматохата желязната порта се открехна и Агостино – момчето за всичко на леля Клариса – се измъкна незабелязано. Вратата обаче се захлопна с дрънчене зад гърба му и неколцина започнаха да ги замерят с камъни. Той закри глава и побягна, изчезвайки сред гъмжилото.

Проточих шия над перваза на прозореца. Бояджията на вълна ме забеляза иззад тънките снопове пушек, издигащи се от пламналото знаме, и лицето му се изопна от омраза. Ако беше наблизо, щеше да се пресегне и да ме сграбчи – невинно осемгодишно момиченце – и да разбие главата ми в плочника.

– Смърт на Медичите! – изкрещя той, впил очи в мен.

Отдръпнах се от прозореца. Нямаше как да потърся утеха при Клариса – тя не би ми я предложила, дори да имаше време за мен. Исках да отида при братовчед си Пиеро, който не се плашеше от нищо, даже от страховитата си майка. Единствено на него се доверявах. Не го намерих да учи в класната стая на момчетата и тръгнах бързо към библиотеката.

Точно според очакванията ми Пиеро се оказа там. Двамата бяхме ненаситно любознателни. Въпросите ни често затрудняваха учителите и в резултат прибягвахме до книгите. За разлика от мен шестнайсетгодишният Пиеро изглеждаше недорасъл – все още розовобуз, с ниско подстригани къдрици, сговорчив и чистосърдечен. На него вярвах повече, отколкото на всеки друг, и го обожавах като брат.

Пиеро седеше с кръстосани крака на пода, взрян с присвити очи в дебелата книга, отворена в скута му – вглъбен и напълно спокоен. Погледна ме и веднага се върна към четивото.

– Сутринта ти казах, че дойде Пасерини. Донесе лоши новини. Папа Климент е свален – обясних му аз.

Пиеро въздъхна невъзмутимо и ми разказа историята за злополучията на Климент, която научил от готвача. В Рим имало таен тунел от Ватикана към крепостта "Сан Анджело". Метежните войници на император Карл се присъединили към противниците на Медичите и нападнали папския дворец. Сварен неподготвен, папа Климент побягнал към крепостта да си спаси живота. Докато тичал през прохода, робата му се развявала като гълъбови криле. Залостил се в убежището си, обсаден от дюдюкащите войници.

Пиеро не изглеждаше ни най-малко обезпокоен.

– Винаги сме имали врагове – заключи той. – Искат да сформират свое правителство. Папата знаел за тях открай време, но мама твърди, че станал нехаен и не забелязал очевидните предвестници за надвисналата беда. Предупредила го, ала Климент не я послушал.

– Но какво ще стане с нас? – възкликнах, раздразнена, че гласът ми трепери. – Пиеро, отвън горят знамето ни! Заплашват да ни убият!

– Катерина – погледна ме нежно той и улови ръката ми. Позволих му да ме придърпа да седна до него върху хладния мраморен под. – Очаквахме, че рано или късно бунтовниците ще се възползват от някоя благоприятна възможност, ала те не са добре организирани – продължи успокоително Пиеро. – Докато се задействат, ще минат няколко дни. Дотогава ние ще сме заминали в някоя от провинциалните ни вили, а мама и Пасерини ще са решили как да се защитят.

Отскубнах се от него.

– Как ще стигнем дотам? Тълпата няма да ни пусне да излезем оттук!

– Катерина, това е просто паплач – укори ме благо той. – Преди мръкване ще се отегчат и ще се разотидат.

Преди да продължи, попитах:

– Кой е синът на астролога? Майка ти изпрати Агостино да го доведе.

Пиеро обмисли думите ми с известна изненада.

– Сигурно е Козимо, най-големият син на месер Беноцо.

Поклатих неразбиращо глава.

– Семейство Руджиери са астролози на Медичите отдавна – обясни той. – Месер Беноцо съветвал Лоренцо Великолепни. Говорят, че синът му Козимо притежава необикновена дарба и е могъщ магьосник. Други смятат, че месер Беноцо просто разпространява слухове, за да поощри семейната търговия.