Джийн Калогридис - Катерина де Медичи

Побързах да го успокоя.

– Не се съмнявам, мосю Нострадамус – уверих го топло, усмихнах се и му протегнах ръка. – Затова ви помолих за помощ. Благодаря, че изминахте толкова дълъг път и си създадохте толкова неудобства, за да ни посетите. Дълбоко сме ви признателни.

Тялото му се разтресе, освободило се от лапите на страха. Той изкуцука напред и целуна ръката ми; косата му погали меко кокалчетата на пръстите ми. Дъхът му миришеше на чесън.

Погледнах към стража.

– Свободен си.

Той повдигна вежди – как така го отпращам толкова нетърпеливо, за да остана насаме с госта – и погледът ми се втвърди едва доловимо. Той кимна, поклони се и излезе.

Останах сама с Пророка, който не приличаше на пророк.

Нострадамус се изправи и отстъпи назад. Очите му се насочиха към прозореца и сцената отвъд него. Тревогата му отшумя, заменена от спокойна вглъбеност.

– А... Децата... – прошепна той, сякаш на себе си.

Обърнах се и видях Едуар да тича след Марго и малкия Навара по поляната в двора, пренебрегнал виковете на бавачката да не бърза толкова.

– Негово Височество принц Едуар обича да преследва сестра си – обясних.

Петгодишният Едуар вече бе необичайно висок за възрастта си.

– Двамата по-малки – момченцето и момиченцето – приличат на близнаци, но знам, че не са.

– Дъщеря ми Марго и братовчед ѝ Анри Наварски. Наричаме го Малкия Анри или Навара, за да не го бъркаме с краля.

– Приликата е изумителна – промърмори той.

– И двамата са тригодишни. Марго е родена на тринайсети май, а Навара – на тринайсети декември.

– Свързани от Съдбата – отрони замислено той и се обърна отново към мен.

Очите му бяха твърде големи за лицето – като моите – но ясни, светлосиви. Притежаваха детска откритост и под взора им се почувствах необичайно неловко.

– Имах син и дъщеря – сподели тъжно той.

Отворих уста да изразя съболезнования и да спомена, че знам. Най-талантливият лекар в цяла Франция се бе прославил, спасявайки мнозина чумави, ала се бе оказал безпомощен да изцели съпругата и децата си, отнесени от болестта.

Не успях обаче да проговоря, защото той продължи:

– Не искам да проявявам грубост, мадам, натрапвайки скръбта си на жена в траур. Споменавам я само за да обясня, че познавам естеството на мъката ви. Наскоро научих, че скърбите за изгубените си дъщери. Няма по-голяма трагедия от смъртта на дете. Моля се на Бог да утеши и вас, и краля.

– Благодаря, мосю Нострадамус – смених бързо темата, защото искреното му съчувствие заплашваше да ме разплаче. – Седнете, моля – посочих стола срещу моя и табуретката за крака, поставена специално за него. – Достатъчно страдания ви причиних. Настанете се удобно и ще ви кажа кога са родени децата.

– Изключително любезна сте, Ваше Величество.

Седна и изпъшка тихо, повдигайки болния си крак върху ниската табуретка. Подпря бастуна до себе си, за да му е под ръка.

– Искате ли лист и писалка?

Потупа се с пръст по челото.

– Не, ще запомня. Да започнем с най-големия. Дофинът, роден на деветнайсети януари, 1554-та година. За да начертая звездна карта, са ми необходими...

– Часът и мястото – прекъснах го.

Понеже пресмятам умело, вече се бях научила да съставям хороскопи. Не се доверявах обаче на интерпретациите си и твърде често се надявах да са погрешни.

– Майките не забравят тези неща, разбира се. Франсоа е роден в двореца "Фонтенбло" няколко минути след четири следобед...

– Няколко минути... – повтори той и пръстът, потупал челото му, сега го заразтрива, сякаш да запечата факта в паметта му. – Знаете ли колко минути? Три, десет?

Сбърчих чело, мъчейки се да си спомня.

– По-малко от десет. За съжаление бях изтощена и не съм в състояние да ви отговоря по-точно.

Не говорихме за момичетата Елизабет и Марго – според салическия закон момичетата нямат право да наследяват трона на Франция. Съсредоточихме се върху наследниците – Шарл-Максимилиан, роден на двайсет и седми юни 1550-та година в "Сен Жермен ан Лайе", и скъпия ми Едуар-Александър, роден в годината след Шарл, на деветнайсети септември, двайсет минути след полунощ.

– Благодаря, Ваше Величество. Ще ви донеса подробни хороскопи след два дни – обеща Нострадамус, след като приключих. – Вече съм се подготвил, понеже рождените дати на момчетата са обществено достояние.

Той не понечи да стане, както очаквах. Продължи да се взира в мен с чистите си, спокойни очи и в последвалата тишина аз събрах смелост и проговорих.