Дж. Уорд - Отмъстена любов

— Откъде знаеш? — попита Вишъс.

Тя не отговори на брата. Нямаше защо да споменава, че е била в една от затворническите им килии. Просто продължи напред, като следваше редиците от черни свещи, въвеждащи ги все по-навътре в колонията, по-близо до помещенията, където обитателите й спяха, хранеха се и си играеха взаимно със съзнанията си. А тя все още не усещаше нищо.

Не, това не беше съвсем вярно. Имаше някакво странно статично електричество. Отначало бе решила, че идва от пукането на трептящите червени пламъчета върху всичкия този восък и от лекото въздушно течение, което ги облъхваше. Но не… беше нещо друго.

Когато стигнаха до мястото, където коридорът се разделяше на три разклонения, тя автоматично се насочи наляво, но Елена се обади:

— Не, право напред.

— Няма логика. — Хекс спря и сниши глас. — Там са вентилационните шахти и сервизните помещения.

— Именно там е той.

Вишъс мина отпред.

— Слушай, да вървим накъдето казва Елена. Трябва да го открием, преди битката горе да се е пренесла тук.

Братът пое напред и отне водачеството на Хекс. Беше изнервящо, но вместо да се впуска във възражения, което само щеше да е загуба на време, се примири, че е втора в редицата.

Стигнаха до завой, откъдето започваше мрежа от по-малки тунели, водещи към отоплителната и вентилационната инсталация, колонията бе изградена на принципа на мравуняк, който се бе разраствал с времето с нови разклонения, отиващи все по-надълбоко в земята. Строителството и поддръжката лежаха на раменете на работническата класа в обществото на симпатите , използвана за робски труд и насърчавана да се плоди, тъй че броят й се бе удвоил през времето. Средна класа нямаше. Над слугите бяха аристократите и кралското семейство.

Не бе позволено смесването между двете класи.

Бащата на Хекс беше от класата на слугите. Това я поставяше под Ривендж и не само защото той бе от кралско потекло. Формално тя бе само стъпка по-горе от кучешко лайно.

— Стойте! — извика Елена.

Заковаха се рязко, изправени пред… каменна стена.

Като един посегнаха напред ръце и прокараха длани по гладката повърхност. Зейдист и Елена едновременно откриха цепнатини — грижливо прикрит контур, образуващ висок квадрат.

— Как се влиза тук, по дяволите? — процеди Зи, като почукваше скалата.

— Дръпнете се назад — рече остро Хекс.

Когато й направиха път с очевидното очакване за нещо зрелищно, тя просто отстъпи малко, засили се и блъсна стената с рамо, от което единственият резултат бе, че кътниците й се разтракаха като стъклени топчета в кутийка.

— Мамка му — изруга с гримаса тя.

— Сигурно те заболя — промърмори Зи. — Добре ли си?

Стената завибрира и всички отскочиха настрани и насочиха оръжията си към вратата, която изникна от камъка и се отмести встрани.

— Явно се стресна от теб — отбеляза Вишъс с нотка на респект.

Хекс се намръщи, когато едва доловимото преди бръмчене на статично електричество се засили дотолкова, че ушите й писнаха.

— Не вярвам да е тук. Въобще не мога да го усетя.

Елена пристъпи напред, очевидно решена да потъне в открилата се тъма.

— Аз мога. Той е точно…

Три чифта ръце я сграбчиха и я задържаха на място.

— Стой! — рече Хекс и откачи от колана си мощен фенер.

Когато го включи, лъчът му освети тесен коридор, дълъг около петдесет метра. В края му имаше врата.

Вишъс тръгна пръв, Хекс го следваше плътно, а зад тях бързо вървяха Елена и Зи.

— Той е жив — каза Елена, когато стигнаха до дъното на коридора. — Чувствам го!

Хекс очакваше неприятности със стоманената врата, но не — отвори се веднага и откри стая, в която… блещукаше бледа светлина?

Ви изруга, когато фенерът на Хекс освети помещението.

— Какво е това, мамка му?

Пред тях насред помещението с течни стени и под висеше огромен пашкул, външната обвивка на който бе лъскава и движеща се.

— О… Господи — задавено промълви Елена. — Не.

Леш бе упражнявал уменията си в свърталището на Омега и само колко добре му идваше положеният труд в нощ като тази. Щом двете групи лесъри , които бе призовал от съседния град, влязоха в бой с братята, той се озова лице в лице със звяр с размерите на форд „Експедишън“ и двамата започнаха да се замерят с мълнии.

Като отскочи по-далеч от къщата, защото в тази ситуация най-малко желана бе намесата на пожарната в Платсбърг, той зърна друга групичка вампири, насочила се към пристройката встрани. Влязоха вътре и тъй като не се показаха повече, той остана с впечатлението, че именно оттам се прониква в колонията.