Дж. Уорд - Отмъстена любов

— Че е жив и е лесър ? Не знаехме, по дяволите. А ти защо не си изненадана?

— Видях го преди две седмици. Мислех, че Братството е в течение.

— Тъпаци. Ти, аз…

— Ограничи се до себе си.

— Престанете с глупостите — просъска Зи. — И двамата.

Всички отново насочиха погледи към мъжа, който вече беше скочил на верандата и думкаше по вратата.

— Ще повикам другите — прошепна Ви. — Лесърът трябва да бъде неутрализиран, преди да настъпим.

— Или пък може да ни осигури прикритие — високомерно подхвърли Хекс.

— Или пък може да повикаме подкреплението си и да не бъдем идиоти — тросна се Ви.

— На теб ще ти е трудно.

— Майната ти…

Зи натика телефон в облечената с ръкавица ръка на Ви.

— Обади се! — После насочи пръст към Хекс. — Спри да го предизвикваш.

Ви заговори в телефона, Хекс млъкна, кинжали бяха измъкнати от калъфите и пистолети от кобурите и само миг по-късно се появиха останалите.

Хекс пристъпи към Тормент.

— Слушай, настоятелно ти предлагам да се разделим. Вие се погрижете за лесъра , а аз отивам за Рив. Хаосът от битката ще отвлече вниманието в колонията. Така ще е по-добре.

Настъпи мълчание, по време на което всички гледаха към Тор.

— Съгласен съм — каза той. — Но няма да отивате сами. Ви и Зейдист идват с теб и Елена.

Думите му бяха посрещнати с колективно кимване и… о, по дяволите, всички тръгнаха и озовали се на открито, затичаха през снега.

Елена се отправи към хамбара, обувките, които й бяха дали, потропваха по земята, ръцете й се потяха в ръкавиците, а раницата, пълна с медицински принадлежности, се впиваше в раменете й. Беше се съгласила да не вади пистолета си, ако няма основателна причина за това. Беше логично. И тя не би искала аматьор да поеме задълженията в спешното отделение. Нямаше защо да усложнява ситуацията, като се преструва, че борави с пистолета така умело като Хекс и братята.

Хамбарът беше доста голям, с двойна врата, плъзгаща се върху добре смазани релси. Хекс не избра очевидния начин за влизане, а вместо това ги поведе към ниска странична врата. Точно преди да нахълтат в празното помещение с висок таван, Елена хвърли поглед назад към фермерската къща.

Русият мъж бе обграден от братята, но беше спокоен и хладнокръвен като гост на коктейл, а самодоволната му усмивка според Елена вещаеше големи неприятности. Само някой с много оръжия на разположение би изглеждал така, изправен пред подобна стена от мускули.

— Побързай — подкани я Хекс.

Елена се наведе, влезе вътре и потрепери, макар да влизаше отвън, където бе ветровито. Господи… тук нещо сериозно не беше наред, също както при къщата. Нямаше нито сено, нито зоб, нито сбруя, нито седла. Както и нямаше нито един кон в боксовете. Празно.

Импулсът да побегне я задави и тя се вкопчи в яката на дебелото си яке.

Зейдист постави ръка на рамото й.

— Това е техният еквивалент на мис . Просто дишай дълбоко. Изправена си пред илюзия, която се е втъкала в самия въздух, но онова, което усещаш, не е реално.

Елена преглътна, вдигна очи към осеяното с белези лице на брата и почерпи сила от неговото равновесие.

— Добре. Добре… нищо ми няма.

— Браво на теб.

— Насам — повика ги Хекс, тръгна към един бокс и отвори двукрилата му врата.

Подът вътре беше бетонен със странни геометрични фигури по него.

— Сезам, отвори се.

Хекс се наведе и повдигна нещо от пода, което се оказа каменна плоча, а братята побързаха да й помогнат, защото беше тежка. Стълбата, която се показа отдолу, беше залята с мека червена светлина.

— Имам чувството, че влизам в порнофилм — измърмори Ви, когато заслизаха внимателно по стълбите.

— Липсват само множество черни свещи — подхвърли Зейдист.

Когато стигнаха до площадката долу, се огледаха вляво и вдясно и видяха каменен коридор с редици от… черни свещи с рубиненочервен пламък.

— Вземам си думите назад — рече Зи, загледан в разкрилата се картина.

— Ако се покажат разголени мацки, може ли да се гушна в теб? — попита Ви.

— Не и ако искаш да продължиш да дишаш.

Елена се обърна надясно, завладяна от безпокойство.

— Той е тук долу, чувствам го.

Без да чака другите, тя се затича.

От всички чудеса на планетата, които можеха да те накарат да извикаш: „О, боже, ти си жив“ и „Благодаря ти, Скрайб Върджин, той е изцелен“, възкръсването, което Джон можеше да види с очите си, бе най-стъписващото.

Леш стоеше пред бялата колониална къща в стил „Марта Стюарт“ 14 14 Марта Стюарт (род. 1940 г.) — популярна водеща на телевизионно предаване за готварство, обзавеждане, градинарство и пр. — Бел.прев. , облечен в елегантни дрехи и не само изглеждаше съвсем жив и самодоволен както винаги, а и като че бе зареден с огромна енергия. Миришеше на лесър , но както гледаше надолу към тях от верандата, сякаш беше самият Омега — излъчваше властта на чистото зло и ни най-малко не се впечатляваше от каквито и да било изяви и сила от страна на простосмъртните.