Дж. Уорд - Отмъстена любов

И колкото и приятна да бе играта на волейбомби с ламята насреща му, той трябваше да прекрати боя и да си намери жената. Нямаше никаква представа защо братята се бяха появили тук по същото време като него, но що се отнасяше до симпатите , готов бе да се обзаложи, че при тях нищо не е плод на случайно съвпадение. Дали Принцесата не е знаела, че той идва насам и не бе съобщила на Братството?

Драконът изплю нова порция пламъци, който освети битката, водеща се на моравата пред фермерската къща. Накъдето и да погледнеше виждаше братя, приклекнали срещу убийци, размахваха се юмруци, проблясваха ножове, хвърчаха тежки обувки. Симфонията от стонове, ругатни и удари го накара да се чувства по-силен, по-могъщ.

Бойците му се сражаваха с неговите учители. Не беше ли това адски поетично!

Но дотук с носталгията. Като се съсредоточи върху ръката си, той създаде вихрушка от молекули, завъртя ги със съзнанието си по-бързо и по-бързо, докато центробежната сила не доведе до спонтанно запалване. Когато завихрената маса от енергия се сви, той я задържа в дланта си и хукна напред към страшилището с виолетови люспи, като знаеше, че след всяко бълване на огън то се нуждае от кратко поемане на въздух.

Драконът не беше глупав и приклекна, вдигнал напред за отбрана единия си крайник с остри нокти. Леш спря точно извън обсега му и не даде на говедото шанс да атакува. Запрати енергийната топка право в гърдите на чудовището и тя го просна в безсъзнание.

Леш не спря да си пече шишчета над димящото туловище. Без съмнение, след като няколко пъти си поемеше дълбоко дъх, драконът щеше да се съвземе и да рипне, изпълнен с нова енергия, ала за момента пространството между Леш и хамбара беше чисто.

Със завиден спринт той се добра до пристройката и нахлу в празното, с нищо невпечатляващо пространство. В далечния ъгъл видя бокс за коне и последва мокрите следи от стъпки до там. Те се губеха в един черен квадрат.

Да вдигне плочата се оказа мъчна работа, съпроводена с голямо пъшкане, но гледката на още следи по стъпалата надолу му вдъхна сили. Като ги последва чак до последното, той се озова в каменен коридор и благодарение на червената светлина от черните свещи можа да проследи мократа следа. Ала тази пътна карта не беше трайна. Заради топлината от свещите водата съхнеше бързо и когато достигна до разклонението на трите коридора, вече нямаше никаква представа накъде е тръгнала групата.

Вдиша с надеждата да улови следа, но до обонянието му стигаше единствено мирис на восък и на пръст. Нищо друго. Никакъв звук. Нито помен от движение. Сякаш четиримата, които бе видял да слизат долу, бяха изчезнали.

Огледа посоките — вляво, вдясно, напред.

Импулсивно пое наляво.

Очите на Елена отказваха да възприемат видяното. Те просто отричаха ситуацията. Нямаше начин да са паяци. Невъзможно бе да вижда хиляди и хиляди паяци… о, Господи, паяци и скорпиони… покриващи не само стените и пода, но и…

С ужас тя осъзна какво висеше в средата на помещението. Висеше на въжета или вериги. И беше обвито с гъмжащи маси от тварите, покрили всеки квадратен сантиметър на килията.

— Ривендж… — простена тя. — О, Скрайб Върджин, помогни ни!

Без да мисли, се стрелна напред, но силната ръка на Хекс я задържа.

— Не.

Като се бореше с желязната хватка около рамото си, Елена разтърси силно глава.

— Трябва да го спасим!

— Не съм казала, че ще го оставим — сухо изрече другата жена. — Но ако влезем там, ще бъдем поразени от библейска напаст. Трябва да измислим как да…

Проблесна ярко сияние, което накара Хекс да млъкне и Елена да извърне глава. Вишъс бе свалил ръкавицата на дясната си ръка и когато вдигна длан нагоре, чертите на суровото му лице и татуировката покрай окото му се откроиха рязко.

— Средство за унищожаване на насекоми! — Той размърда светещите си пръсти. — Всеки екстерминатор би желал да има такъв в колата си.

— Аз пък имам малък флекс — съобщи Зи и измъкна черен инструмент от колана си. — Ако разчистиш пътя, ще го свалим.

Вишъс приклекна до външния ръб от бъкащи насекоми и ръката му освети морето от малки телца и потрепващи крачета.

Елена притисна устата си с ръка, за да не изкрещи с всичка сила. Не можеше да си представи тази гадост върху своето тяло. Ривендж бе жив… но как беше оцелял? Без да бъде изпохапан до смърт? Без да обезумее?

Светлината от ръката на брата образува прав лъч и изпепелявайки гадините, разчисти пътя до мястото, където висеше Ривендж, като остави само пепел и воня, заради която отчаяно й се прииска да имаше тапи за нос. Изгарящият лъч се разпростря и създаде пътека.