Дж. Уорд - Отмъстена любов

Леш отиде при разбърканите чаршафи и намери нашийника на умрелия си преди време ротвайлер. Беше го сложил на врата на Принцесата, за да я маркира като своя и не го бе свалял, дори когато бе забивал зъби във вената й по време на секс.

Беше го разкъсала отпред, вместо да го разкопчае. Съсипала го беше.

Леш захвърли нашийника на леглото, закопча копринената си риза и напъха краищата й в панталоните си. От бюрото „Шератон“ — антика, която бе купил преди три дни — извади още един пистолет и дълъг нож, които прибави към въоръжението си, което бе носил за срещата с Бенлоиз.

Имаше само едно място, където можеше да е отишла. И той щеше да я последва и да си прибере кучката обратно.

Воден от Джордж, Рот излезе от кабинета си в десет часа вечерта и тръгна по стълбите с увереност, която го изненада. Беше започнал да се доверява на кучето и да очаква сигналите, които Джордж предаваше по повода. Всеки път, когато се озоваваха пред стълбите, Джордж спираше и даваше възможност на Рот да намери първото стъпало. Щом стигнеха до най-долното, Джордж отново поспираше, за да е наясно Рот, че са стигнали във фоайето. След това отново имаше изчакване, докато Рот обявеше в коя посока иска да тръгнат.

Беше… много добра система всъщност.

Докато с Джордж слизаха, братята се събираха долу, проверяваха оръжията си и разговаряха. В центъра на групата Ви пушеше една от турските си цигари, Бъч полугласно редеше молитва, а Рейдж развиваше поредната близалка. Двете жени бяха с тях, той ги разпозна по мириса им. Медицинската сестра беше нервна, но не и истерична, а Хекс я сърбяха ръцете за битка.

Когато Рот стъпи на мозаечния под, ръката му стисна дръжката на повода толкова здраво, че бицепсът му се открои. По дяволите, той и Джордж оставаха тук. А това беше гадно. Каква ирония! Не толкова отдавна му беше криво, че оставят Тор у дома като куче. Сега ролите бяха разменени. Братът беше този, който излизаше в нощта… а той щеше да си остане вкъщи.

Остро изсвирване от Тор накара всички да млъкнат.

— Ви и Бъч, искам ви с Хекс и Зи в първия екип. Рейдж, Фюри и аз сме във втория екип и заедно с момчетата ще сме ви подкрепление. Получих съобщение от Куин, че с Блей и Джон са пристигнали на север и са заели позиция на около пет километра от входа към колонията. Готови сме за тръгване…

— Ами аз? — обади се Елена.

Тонът на Тор беше мек.

— Ти ще чакаш с момчетата в хамъра…

— Как ли пък не! Ще ви трябва медицинско лице…

— Вишъс е такъв. Ето защо той отива с първия екип.

— Заедно с мен. Аз мога да го открия… той се храни от…

Рот тъкмо щеше да се намеси, когато гласът на Бела се извиси сред спора.

— Пуснете я да отиде с другите. — Всички затаиха дъх в мълчание, а сестрата на Ривендж повтори остро: — Искам тя да участва.

— Благодаря ти — едва чуто промълви Елена, сякаш вече беше решено.

— Ти си неговата жена — прошепна Бела. — Нали така?

— Да.

— Той мислеше за теб последния път, когато го видях. Очевидно беше какво изпитва към теб. — Гласът на Бела прозвуча с още по-голяма сила. — Тя трябва да отиде. Дори да успеете да го откриете, той би оживял само заради нея.

Рот, който поначало беше против идеята медицинската сестра да се включи в екипа, отвори уста, за да издаде забрана… но после си спомни как преди година-две бе прострелян в корема и Бет бе стояла редом с него. Тя бе причината той да оцелее. Гласът й, докосването й, силната връзка помежду им бяха единственото, върнало го към живота.

Един Бог знаеше какво бяха сторили симпатите на Рив там в колонията. Ако изобщо още дишаше, животът му вероятно висеше на косъм.

— Тя ще отиде — отсъди Рот. — Може би само така ще се измъкне жив оттам.

Тор се прокашля.

— Мисля, че не е…

— Това е заповед.

Настъпи дълго мълчание, наситено с неодобрение. И то бе прекъснато едва когато Рот вдигна дясната си ръка и на нея проблесна масивният черен диамант, носен от всеки крал на расата.

— Добре. Хубаво. — Тор прочисти гърло. — Зи, искам ти да я пазиш.

— Разбрано.

— Моля те… — задавено проговори Бела. — Доведи брат ми у дома. Доведи го където му е мястото.

Настъпи кратка тишина.

После дойде обещанието на Елена.

— Ще го върнем. По един или друг начин.

Не беше нужно да пояснява. Жената имаше предвид жив или мъртъв и всички, включително и сестрата на Рив, го знаеха.

Рот каза няколко думи на Древния език, неща, които помнеше баща му да изрича към Братството. Ала тонът на Рот прозвуча по-различно. Баща му не бе имал нищо против да си остава у дома, на трона си.