Дж. Уорд - Отмъстена любов

— Попитах как си? — повтори той провлачено.

Елена остави картона му на бюрото и извади от джоба си слушалките.

— Много добре.

— Сигурна ли си?

— Напълно — обърна се тя към него. — Ще ви премеря кръвното налягане и ще проверя пулса.

— Също и температурата ми.

— Да.

— Искаш ли да си отворя устата?

Кожата на Елена настръхна и тя си каза, че причината не бе в плътния му глас, заради който въпросът прозвуча така сексуално, както ленива милувка по гола гърда.

— Ами… не.

— Жалко.

— Моля, съблечете си сакото.

— Каква прекрасна идея. Взимам си обратно думата „жалко“.

Добро решение, помисли си тя, иначе беше възможно да я натика обратно в устата му с термометъра.

Ривендж размърда рамене, докато правеше онова, за което беше помолен, а после небрежно подхвърли очевидно скъпата дреха върху самуреното палто, грижливо поставено от него на стола. Беше странно. Без значение от сезона той винаги носеше кожи.

Палтото му струваше повече, отколкото къщата, обитавана от Елена.

Когато дългите му пръсти се плъзнаха към диамантеното копче на единия ръкав, тя го спря.

— Бихте ли навили ръкава на другата ръка. — Тя кимна към стената. — От лявата ви страна има повече място за мен.

Той се поколеба, а после се зае с другия ръкав. Нави черната коприна над лакътя върху масивния си бицепс, но държеше ръката си притисната към тялото.

Елена извади апарата за кръвно налягане от чекмеджето и се приближи. Допирът с него винаги беше изпитание и тя потърка ръка в бедрото си, за да се подготви. Не помогна. Когато докосна китката му, както винаги я прониза ток, който стигна до сърцето й и го разтуптя дотолкова, че тя леко въздъхна.

Като се молеше да не отнеме прекалено много време, тя намести ръката му, за да постави маншета и…

Мили… боже.

Вените, минаващи по вътрешната страна на ръката му, бяха съсипани от прекалено често боцкане, подути и черни на цвят, изранени така, все едно бе използвал нокти, а не игли.

Очите й се приковаха в неговите.

— Сигурно изпитвате силна болка.

Той дръпна ръката си извън обхвата й.

— Не. Ни най-малко.

Беше корав. Това никак не я изненада.

— Разбирам защо сте решили да дойдете и да се видите с Хавърс.

Тя се протегна, хвана ръката му и настоятелно я обърна към себе си, като нежно потупа червената резка, пълзяща нагоре към бицепса му и движеща се по посока на сърцето му.

— Това е белег за инфекция.

— Ще се оправя.

Всичко, което тя успя да направи, бе да вдигне вежди.

— Някога чували ли сте за сепсис?

— Говориш за алтернативна музика ли? Разбира се, но не знаех, че и ти си чувала за нея.

Тя го стрелна с поглед.

— Сепсисът е заболяване на кръвта.

— Защо не се наведеш над бюрото и не ми начертаеш схема? — Очите му се плъзнаха по краката й. — Мисля, че това ще се отрази добре… на моята образованост.

Ако друг мъж й говореше така, досега да го беше ударила така, че да му се привидят звезди. За съжаление, когато думите бяха произнесени от този прелестен басов глас и тези аметистови очи обходиха тялото й, тя всъщност не се почувства омърсена.

Прие го като ласка от любовник.

Тя едва се сдържа да не се удари по челото. Какви ги вършеше по дяволите? Тази вечер имаше среща. Със симпатичен и разумен мъж, който се беше отнесъл към нея любезно и възпитано.

— Не е нужно да ви чертая схема. — Тя кимна към ръката му. — Сам можете да видите. Ако не се предприеме нещо, ще стане хронично.

И макар дрехите да му стояха като на манекена мечта за всеки моделиер, погребалният плащ едва ли щеше да му подхожда.

Той държеше ръката си притисната към стегнатите гръдни мускули.

— Ще се вслушам в съвета ти.

Елена поклати глава и си напомни, че само защото носеше бяла престилка и имаше диплома за медицинска сестра не означава, че можеше да излекува някого от глупостта му. И бездруго Хавърс щеше да види ситуацията в пълния й блясък, когато я прегледаше.

— Добре, ще премеря кръвното ви налягане на другата ръка. И ще се наложи да ви помоля да си съблечете ризата. Докторът ще иска да види доколко се е разпространила инфекцията.

Ъгълчетата на устата на Ривендж се повдигнаха в усмивка и той се захвана с най-горното копче.

— За нула време ще съм гол.

Елена бързо погледна встрани и си пожела да го намираше вулгарен.

— Знаеш ли какво? Не съм от срамежливите — каза той с плътния си глас. — Можеш да гледаш, ако искаш.

— Не, благодаря.

— Жалко. — После добави мрачно: — Не бих възразил да ме гледаш.