Дж. Уорд - Отмъстена любов

И въпреки че усещаше колко тежка е била нощта й, не го беше грижа.

Но това не беше ли типично за симпатите ! Надсмиваха се над всичко.

Интересно, че през повечето време той не се вълнуваше, че е такъв, какъвто бе. Животът му, откакто се помнеше, представляваше безспирен мираж, изтъкан от лъжи и илюзии. Когато беше около нея обаче, му се искаше да е нормален.

— Да проверим температурата ви — каза тя и донесе електронен термометър от бюрото.

— По-висока е от нормалното.

Очите й с цвят на кехлибар се вдигнаха към неговите.

— Заради ръката ви.

— Не, заради очите ти.

Тя примигна, но бързо се стегна.

— Силно се съмнявам в това.

— Значи подценяваш своята привлекателност.

Тя поклати глава и постави пластмасовото покритие върху сребристия накрайник, а той долови лек полъх от аромата й. Кучешките му зъби се удължиха.

— Отворете. — Тя приближи термометъра към устата му и зачака. — Е?

Рив се втренчи в невероятните й трицветни очи и зяпна. Тя се наведе към него, напълно делова както винаги, само за да замръзне на място. Докато гледаше кучешките му зъби, от нея започна да се излъчва нещо мрачно и еротично.

Във вените му забушува триумф и той произнесе:

— Направи го с мен.

Последва дълъг момент на мълчание, през който те двамата бяха свързани от невидими нишки на плам и копнеж. После тя стисна устни.

— Никога, но ще премеря температурата ви, защото се налага.

Елена тикна термометъра между устните му и той бе принуден да го захапе със зъби, за да попречи да се забие в някоя от сливиците му.

Все пак беше доволен. Дори да не можеше да я има, беше успял да я възбуди. А и това беше повече, отколкото му се полагаше.

Чу се пиукане, пауза и пак пиукане.

— Трийсет и осем и три — съобщи тя, отстъпи назад и хвърли пластмасовото покритие в кошчето за биологични отпадъци. — Хавърс ще дойде веднага щом му е възможно.

Тя хлопна вратата след себе си с такъв замах, сякаш използва най-груба ругатня.

Боже, колко беше секси.

Рив се намръщи. Цялото това сексуално привличане му напомни нещо, за което не искаше да мисли. Или по-скоро някого.

Ерекцията му мигом се изпари, когато се сети, че е понеделник. Това означаваше, че утре е вторник. Първият вторник от последния месец на годината.

Симпатската му страна предизвика смъдене по всеки сантиметър от кожата му, като че джобовете му бяха пълни с паяци.

На следващата вечер той и изнудвачката му имаха поредната си среща. Как беше възможно да е изминал още един месец? Струваше му се, че първият вторник на миналия месец е бил едва вчера, когато бе шофирал до онова забравено от бога бунгало, за да предостави услугите си изпълнявайки чужда команда.

Сводникът се превръщаше в уличница.

Игри на власт, извратености и секс бяха обичайни за срещите му с изнудвачката. В това се състоеше „любовният“ му живот през последните двайсет и пет години. Съдържаше всичко мръсно, порочно, зло и деградиращо, а той не спираше да го върши отново и отново, за да запази тайната си.

А също и защото задоволяваше тъмната му страна. Това беше любов , както я разбираха симпатите . Единственото време, когато можеше да бъде истински, без всякакви задръжки, единственият му допир до една ужасяваща свобода. Колкото и да се опитваше да се впише във вампирското общество чрез медикаменти, истината беше, че е роб на наследеното от покойния си баща, благодарение на пагубната кръв, течаща във вените му. Не можеш да правиш уговорки със своето ДНК и макар да беше мелез, гълтачът на грехове у него вземаше надмощие.

А когато опреше до жени с качествата на Елена, той винаги щеше да остава от другата страна на стъклото със здраво притиснат нос и умолително разперени ръце, но без възможност да докосне. Така беше честно по отношение на нея. За разлика от изнудвачката му тя не заслужаваше това, което той носеше в себе си.

Моралните принципи, които сам си беше наложил, стигаха поне дотолкова.

Да. Браво на него.

Още малко и над главата му щеше да заблести ореол.

Погледна към лявата си ръка и видя ситуацията с плашеща яснота. Проблемът не беше само в инфекцията, предизвикана от употребата на нестерилни игли и в това, че не почистваше убоденото място със спирт. Той извършваше бавно самоубийство и проклет да бъдеше, ако допуснеше лекаря да го види. Отлично знаеше какво би се случило, ако отровата проникнеше в кръвоносната му система и му се искаше тя да се задейства и да си свърши работата по-скоро.