Дж. Уорд - Звярът

Скрайб Върджин— мистична сила, тя е съветник на краля, пази архивите на вампирите и раздава привилегии. Съществува в свят извън времето и притежава огромна власт. Била е способна на един-единствен съзидателен акт, който е използвала, за да създаде вампирите.

тали — дума, която показва добри и нежни чувства и може свободно да се преведе като „мила“ или „скъпа“.

трейнър — дума, която се използва между двама мъже. Може да се преведе свободно като „многообичан приятел“.

уокър — индивид, върнал се в царството на живите от Небитието. Към тях се отнасят с огромно уважение, почитани са заради мъките, които са преживели.

уорд — еквивалент на кръстник или кръстница на определен индивид.

хелрен — вампир от мъжки пол, бракосъчетан с жена вампир. Мъжете вампири могат да имат брак с повече от една жена.

хислоп — термин, обозначаващ моментна грешка, в резултат на която настъпва повреда или отнемане на моторизирано превозно средство; например забравяне на ключовете в колата, паркирана пред дома, довело до това, тя да бъде открадната от неизвестни извършители, би могло да се нарече хислоп.

шелан — вампир от женски пол, бракосъчетана с мъжки. Женските вампири обикновено имат само по един партньор, защото мъжките вампири строго охраняват своята територия.

Под кожата му пъплеха мравки. Докато местеше тежестта на тялото си от крак на крак, Рейдж имаше чувството, че кръвта във вените му кипи и балончетата гъделичкат всеки шибан сантиметър от кожата му.

И сякаш това не му стигаше, мускулни влакна из цялото му тяло даваха на късо и от спазмите пръстите му играеха, коленете му потръпваха, а раменете му бяха напрегнати, сякаш всеки миг щеше да се превърне в тенис ракета от плът и кръв.

За поне милионен път, откакто се беше материализирал тук, той обходи с поглед поляната с избуяла трева пред него. Когато „Браунсуик“ все още бе приемало ученици, моравата отпред несъмнено е била грижливо поддържана — косена през пролетта и лятото, почиствана от нападалите листа през есента и като излязла от детска книжка със снежната си покривка през зимата. Сега тя приличаше на футболно игрище, взето сякаш от ада, осеяна и задушавана от чворести храсталаци, които можеха да нанесат сериозни поражения, уцелеха ли те в чатала; фиданки, които бяха грозните, разкривени доведени деца на по-старите кленове и дъбове, и избуяла късно октомврийска кафява трева, която бе в състояние да те препъне гаднярски, ако се опиташ да спринтираш.

Тухлените сгради, в които някога се беше обучавало и живяло потомството на привилегирования елит, бавно се рушаха, останали без редовна поддръжка: изпотрошени стъкла, гниещи врати, провиснали капаци на прозорците, които се отваряха и затваряха сами от повеите на студения вятър, сякаш призраците не можеха да решат дали искат да ги видят, или да ги чуят.

Спокойно би могло да бъде кампусът от „Обществото на мъртвите поети“, след като всички си бяха тръгнали след края на снимките през 1988 г. и оттогава никой не беше докосвал нищичко.

Само че мястото не беше празно.

Рейдж си пое дълбоко дъх и в гърлото му се надигна порив да повърне. В изоставените класни стаи и спални помещения се криеха толкова много лесъри, че беше невъзможно да изолира която и да било индивидуална миризма от задушаващата воня на цялата маса. Исусе, беше като да си напъхаш главата в кофа, пълна с рибни отпадъци и да си поемеш дъх така, сякаш кислородът в света всеки миг ще свърши.

Кофа, в която някой бе добавил бебешка пудра към рибешките глави и слузта.

Финални щрихи, нали се сещате.

По кожата му отново пробягаха тръпки и той заповяда на проклятието си да се укроти и че, да, много скоро щеше да го пусне на свобода. Дори нямаше да се мъчи да го възпира (не че тези опити се увенчаваха с успех така или иначе) и макар че да остави звяра да се вихри на воля невинаги беше добра идея, тази вечер определено щеше да му е от полза. Братството на черния кинжал си имаше работа с колко лесъри? Петдесет? Сто и петдесет?

Твърде много, за да се справят с тях, дори за Братята, така че да, малкият му „подарък“ от Скрайб Върджин щеше да им свърши добра работа.

На това му се казваше нечестно предимство. Преди повече от век майката на расата му беше дала негова лична система за принудителна пауза, модифицираща поведението програма, която беше толкова обременяваща, толкова неприятна, толкова непреодолима, че успяваше да го върне от ръба на това да се превърне в истински задник. Благодарение на дракона, ако Рейдж не държеше емоциите и нивата си на енергия под контрол, наставаше същински ад.