Дж. Уорд - Звярът

Незнайно как, той владееше положението. Въпреки че при такъв брой противници би трябвало да излезе оттам само с краката напред, тъпото копеле представляваше гледка на смъртоносна красота, докато бавно се въртеше в кръг, раздавайки куршуми по реда на пристигането, презареждайки оръжието си, без нито за миг да изгуби ритъм, а около него бързо се образуваше обръч от гърчещи се, полумъртви неживи тела, сякаш се намираше в окото на развилнял се ураган.

Единственото, което не държеше под контрол? Неописуемо красивото му лице беше разкривено в чудовищна гримаса, убийствената ярост в него не беше овладяна дори частично. И това би било почти приемливо.

Ако не беше фактът, че се очакваше да бъде професионалист.

Подобна убийствена емоция беше падението на аматьора, нещо, което те заслепява, вместо да ти помогне да се съсредоточиш, отслабва те, вместо да те направи непобедим.

Вишъс действаше толкова бързо, колкото му беше възможно, прострелвайки убийците в гърдите, в корема, в главата, докато въздухът не натежа от вонята им, макар вятърът да духаше в обратната посока. Трябваше обаче да компенсира за непрекъснато променящото се поле на стрелба на Рейдж, като се държеше встрани от него, защото определено нямаше доверие на брата да различи мишените си.

И именно това беше проблемът, когато се хвърлиш в битка неподготвен.

А после всичко свърши.

Така да се каже.

Дори след като всички онези двайсет или двайсет и пет лесъри бяха на земята, Рейдж продължи да се върти и да стреля, смъртоносна въртележка, върху чиито демонични кончета не се возеше никой, прекалено тъпа, за да знае как да се изключи.

— Рейдж! — Ви се огледа наоколо, вдигнал оръжия, макар да беше престанал да стреля. — Спри, шибан идиот такъв!

Бум! Бум! Бум-бум!

От дулото на Холивуд все така изскачаше огън, макар че нямаше по какво да стреля… освен другите воини в далечината, които в момента бяха извън обсега на оръжията му.

Но нямаше гаранция, че това ще си остане така.

Вишъс дойде по-близо, прескачайки живите трупове на земята, като внимаваше да се държи зад гърба на Рейдж, докато братът продължаваше да се върти.

— Рейдж!

Изкушението да му пусне един куршум в задника беше толкова голямо, че дясната му ръка се прицели. Ала това беше просто фантазия. Да му инжектира малко олово просто щеше да отприщи звяра на Рейдж, а Ви се намираше достатъчно близо, за да се превърне в предястие.

— Рейдж!

Все нещо трябва да бе достигнало до брата, защото канонадата от безсмислени изстрели отслабна… а после спря, оставяйки Рейдж на задъхана, омаломощена неутрална предавка.

Застанали насред полето, те спокойно можеха да имат неонови стрелки над главите.

— Ще се пръждосаш оттук още сега — излая Ви. — Поднасяш ли ме с тези простотии…

И именно тогава се случи.

Направи крачка, за да застане пред брат си… и в същия миг с крайчеца на окото си видя как един от недостатъчно мъртвите лесъри вдигна несигурна ръка… в която имаше пистолет. Докато куршумът изскачаше от дулото, мозъкът на Ви изчисли траекторията му със същата бързина, с която летеше оловото.

Носеше се право към гърдите на Рейдж.

Право в средата на гърдите му, защото това беше най-голямата мишена наоколо, ако не се броеше шибаната врата на общежитието.

— Не! — изкрещя Ви, докато се хвърляше на пътя на куршума.

Да, защото да умре той, вместо Рейдж, бе толкова страхотен изход, нали? И в двата случая губеха.

Не го прониза болка, докато политаше във въздуха, никакъв разтърсващ удар, докато куршумът потъваше в тялото, в хълбока, в другото му бедро.

Защото проклетото нещо вече беше намерило целта си.

От Рейдж се откъсна глухо сумтене и ръцете му се вдигнаха към небето, а конвулсивното свиване на пръстите върху спусъците изпразни пълнителите във въздуха, високо към небесата, сякаш Рейдж ругаеше в болката си.

А после рухна на земята.

За разлика от момчетата на Омега, изстрел от упор бе достатъчен, за да събори всеки вампир, дори член на Братството. Никой не си тръгваше невредим от нещо такова.

Ви отново изкрещя и също се свлече на земята, изпразвайки единия си пистолет в убиеца, напълвайки го с достатъчно олово, за да го превърне в банков трезор.

Обезвредил заплахата, той допълзя до брата на четири крака. За някой, който никога не бе изпитвал страх, сега установи, че се взира право в зейналата паст на неподправен ужас.

— Рейдж! Исусе Христе… Рейдж!