Каролин Джес-Кук - Дневникът на един ангел хранител

Тя за миг се стъписа, като че желанието, избликнало от дъното на сърцето й, беше намерило материален израз в другия край на Вселената. Затвори очи и зашепна молитва.

Точно тогава видях ангела хранител на Уна. Зад гърба й се появи висок тъмнокож мъж, обгърна я с ръце и притисна лице в нейното. Тя затвори очи и в миг се забули в бяло сияние. Прекрасна гледка! Светлината на надеждата! Откакто бях в болницата, не бях виждала такова нещо! Ангелът ме погледна и ми намигна. После изчезна.

Скоро след това потънахме в болничните документи. Подписи тук и там. Доктор Едуардс написа цял сноп рецепти и определи графика за следващите изследвания на детето. Видях как умората превзема Бен, който не беше спал предната нощ. Уна клатеше глава, напяваше и шептеше, но не чуваше нищо от наставленията на лекаря, затова пък аз го заслушах с повишено внимание. Когато стана дума за датите за преглед, я сръчках да ги запише.

Марго бе получила името си от сестра Харисън след продължителен разговор между доктор Едуардс и медицинските сестри, проведен в стаята за почивка. Тя плахо бе изрекла „Марго“, след като чу предложението на сестра Мърфи да я кръстят „Грейн“, което не ми харесва като звучене. И кой друг, mais oui, ако не моя милост, подсказа това име на сестра Харисън. Докато другите сестри й се чудеха на ума, тя обясни, че е взела името от Марго Фонтейн, балерината. Фамилията на Марго беше Делакроа, по фамилното име на майката, която, както бях разбрала, се казваше Зола.

Бен и Уна живееха в един от най-богатите квартали на Белфаст, близо до университета. Бен често оставаше да работи вкъщи. Кабинетът му заемаше таванския етаж на триетажния им викториански дом и се намираше точно над детската стая на Марго, претъпкана с играчки от всякакъв вид и цвят.

Времето, което прекарах в дома им, беше пропито с напрежение. Нещо ставаше. Не помнех Бен и Уна, не знаех, че те играят толкова важна роля за това, дали ще живея, или ще умра. Богато украсеното с дърворезба махагоново легълце рядко приютяваше Марго, защото Уна я разнасяше по цял ден, подпряна на десния й хълбок, а нощем я гушеше до лявата си гръд, на топло, притисната като в сандвич между нея и Бен.

Надълго обсъждаха осиновяването й, което аз окуражавах с цялото си сърце. Ако Бен се поддадеше на страховете си: „Ами ако умре?“, аз започвах да гъделичкам Марго, докато тя се разсмее, или я хващах за ръка, за да може Уна да я поведе в първите й стъпки. Уна беше влюбена. Аз също бях влюбена в тази пищна, разцъфнала от майчина любов жена, каквато не бях срещала преди, която всеки ден ставаше с усмивка призори и с часове седеше, загледана в заспалата в ръцете й Марго. Златното сияние около Уна грееше така ярко, че направо ме заслепяваше и се налагаше да отклонявам поглед.

И тогава се появи нова светлина. Пропълзя незабележимо като змия през задния вход един следобед, докато семейството седеше на масата за хранене. Лъч с цвят на метал се уви се около Бен и Уна. Тъкмо празнуваха първия рожден ден на детето с торта с розова глазура и една свещичка и с цяла купчина нови играчки на масата. Ивицата светлина, която приличаше по-скоро на сянка, сякаш имаше разум, сякаш бе жива. Изпълних се с лоши предчувствия, а когато застанах пред Марго, ивицата се огъна назад и бавно запълзя към Уна и Бен. За миг се появи ангелът хранител на Уна. Но вместо да спре светлината, отстъпи назад. Като стрък бръшлян се уви около крака на Бен, а после се разпръсна и изчезна.

Крачех нервно из дневната. Бях ядосана. Имах задача, а ми се отнемаше възможността да я изпълня. Как да пазя някого, когато наоколо се вият неща, за които никой не ме е предупредил?

Бен и Уна продължиха празненството, без да разберат какво се е случило. Изнесоха Марго в задната градина, където тя направи първите си стъпки пред фотоапарата на Бен.

Почвах да мисля, че Бен сигурно е прав: когато нещо върви така добре, значи се задава буря.

Цял следобед ходих напред-назад и накрая се разплаках. Добре познавах детството на Марго, но да виждам с очите си какво е могло да бъде, беше милион пъти по-страшно от перспективата да възкреся отново тази несправедливост. Реших, че трябва да направя нещо. Ако Марго бъде осиновена от Бен и Уна, тя ще израсте в изпълнен с любов дом. Ще се приспособи, ще се научи да пази себе си. Да живеят богатите! В този момент бих дала безсмъртната си душа, за да накарам Марго да порасне с вярата, че е достойна за любов.

И тогава се появи Нандита. Казах й всичко — за раждането, за болницата, за ивицата змиеподобна светлина. Тя кимна и стисна ръце в размисъл.