Ками Гарсия: Прелестен мрак

Но тя не забеляза.

— Майка му е била Ево. Те могат да променят формата и същността си — да мутират във всякакви видове, дори и в смъртни. Затова Джон можеше да се показва през деня, докато другите инкубуси трябва да избягват слънчевата светлина.

— Така ли? Значи аз съм какво… само четвърт кръвопиец?

Лена кимна.

— Вероятно. Все още не мога да го твърдя със сигурност.

Линк поклати глава.

— Затова и аз не бях сигурен отначало какво става. Бях навън цял ден и нищо не се случи. Исках да разбера сам.

— Защо не каза нищо веднага?

Поредният глупав въпрос. Защо ще казваш на приятелите си, че се превръщаш в някакъв вид демон?

— В началото не бях осъзнал, че ме е ухапал. Просто си мислех, че съм изтощен от боя, но после започнах да се чувствам все по-зле и видях белезите.

— Трябва да внимаваш, човече. Не познаваме добре Джон Брийд. Ако е някакъв хибрид, кой знае на какво може да е способен?

Лена се закашля леко.

— Всъщност аз го познавам достатъчно добре.

Двамата с Линк се обърнахме едновременно към нея. Тя въртеше нервно гердана си.

— Искам да кажа, не чак толкова добре. Но бяхме дълго време заедно в Тунелите.

— И? — Усещах как кръвта пулсира в ушите ми.

— Личеше, че наистина е много силен, притежаваше и особен магнетизъм, който привличаше момичетата навсякъде, където отиде.

— Момичетата като теб? — не успях да се въздържа.

— Млъкни — сръга ме Лена с рамо.

— Тази работа започва да ми звучи все по-добре — усмихна се Линк против волята си.

Лена преглеждаше наум качествата на Джон, а аз се надявах списъкът да не е много дълъг.

— Можеше да чува, да вижда и да надушва неща, които аз не можех.

Линк вдиша дълбоко и после се закашля престорено.

— Пич, наистина трябва да се изкъпеш.

— Вече притежаваш суперсили и това е най-доброто, което успя да измислиш? — мушнах го на шега в ребрата. Той ме бутна на свой ред и аз паднах от леглото на пода.

— Какво, по дяво…

Бях свикнал аз да съм този, който го събаря на земята. Линк погледна ръцете си и кимна със задоволство.

— Точно така, железни юмруци, както винаги съм казвал.

Лена вдигна на ръце Лусил, която се беше свряла в ъгъла на стаята.

— И трябва да можеш да Пътуваш. Нали знаеш, да се материализираш където си поискаш. Няма да е нужно да използваш прозореца, но чичо Макон казва, че така е по-цивилизовано.

— Мога да минавам през стените? Като супергерой?

Настроението на Линк вече значително се беше подобрило.

— Общо взето, ще си прекарваш добре… освен… — Лена си пое дъх и се опита да го каже съвсем небрежно, сякаш не е нищо особено: — няма да можеш вече да ядеш. И като имаме предвид, че възнамеряваш да бъдеш повече като чичо Макон, отколкото като Хънтинг, ще трябва да се храниш със сънищата и спомените на хората, за да се поддържаш жив. Чичо Макон го нарича „подслушване“. И ще разполагаш с много време, за да правиш каквото си поискаш, защото вече никога няма да спиш.

— Няма да мога да ям? И какво да кажа на майка си?

Лена сви рамене.

— Кажи й, че си станал вегетарианец.

— Вегетарианец? Да не се побърка? Това за нея ще е по-лошо, отколкото да съм четвърт демон! — Линк спря да крачи. — Чу ли това?

— Кое?

Той отиде до отворения прозорец и се наведе през него.

— Сериозно?

Последваха няколко силни удара и тропот отвън и после Линк повдигна Ридли и я вкара през прозореца в стаята. Извърнах очи, защото бельото й се показа, докато се прекатурваше. Не беше най-елегантното влизане, което бяхме виждали.

Очевидно Ридли се беше опитала да изглежда отново като Сирена, независимо дали беше такава или не. Тя придърпа късата си пола надолу и тръсна коса.

— Нека да изясним всичко още сега. Тук се вихри купон, а се предполага аз да си стоя в килията с онова тъпо куче?

Лена въздъхна.

— Искаш да кажеш, в спалнята ми.

— Все тая. Не искам вие тримцата да се мотаете заедно и да говорите за мен зад гърба ми. И без това си имам достатъчно проблеми. Чичо Макон и майка ми решиха, че трябва да тръгна на училище, след като очевидно вече не представлявам опасност за никого — всеки момент щеше да избухне в плач Ридли.

— Но ти наистина не си опасна — издърпа Линк стола от бюрото ми за нея.

— Мога да бъда — бутна стола тя и се тръсна на леглото ми. — Ще видиш. — Линк се ухили. Явно се надяваше точно на това. — Те не могат да ме принудят да се върна в тази дупка, която наричате „училище“.

— Изобщо не говорехме за теб, Ридли — приседна Лена на леглото до нея.