Ема Томова - Перверзни игри

Приближих и пипнах дебелите кожени каиши, висящи от тавана, на който бяха пробити дупки и монтирани железни халки. На халките се държаха въжетата, които пък държаха каишите. Имаше общо три много плътни каиша, а отделно из стаята забелязах и други промени. Зад люлката бяха пробити още две халки, високо на стената. Вероятно биха служили за връзване и за висене. Като увиснало на кръст тяло...

При леглото забелязах монтирани нови каишки – за китки и глезени, съответно в горната и долната част на леглото. Имаше и висящи въжета от още няколко места, на мен ми изглеждаха небрежно разпилени. Това обаче беше само привидно, защото всяка брънка имаше своето място, значение и функция.

Стаята вече съвсем приличаше на магическо пространство за игри и занимания, подчиняващи жената. Може би като паяжина, в която попадаш като плячка и от която можеш да се измъкнеш само с позволението на командващия.

Зяпах в захлас, а очите ми светеха. Ето за какво се държах, когато почти колабирах с вързани очи!

Метнах се на люлката, повдигнах тяло нагоре, стъпвайки на земята, и се пуснах – люшнах се силно, държах въжетата и отпуснах глава назад. Косата ми се вееше.

Люленеето е мини полет, не стъпваш на земята, а се рееш във въздуха. Еднаквостта и ритмичността на движенията успокояват, имаш чувството, че мама те приспива. Точно това е най-важната асоциация – люлеенето е завръщане в прегръдката на майката, несравнимо топло, сигурно, любимо усещане. Допирът на новороденото до майчината гръд – докосването на кожата, чуването на сърцебиенето й, успокояващото притискане в нея – е първият усет на човека за любов в този свят; първото доказателство, че не е толкова страшно; първият импулс за уют и удоволствие.

Разбира се, подобни трепети работят много надълбоко в нас, в несъзнаваното поле. На повърхността просто изпитваме емоции за наслада, които търсим пак и пак, както е присъщо на човешкия индивид.

И аз се люлеех, люлеех….

Приятният ми унес беше прекъснат от още поприятните пръсти на Господаря, които се плъзнаха по бедрата ми и проникнаха в розата, отдръпвайки гащичките настрани.

Изпъшках, а той ме дръпна да сляза, за да свали роклята ми. Издърпа я отгоре, после свали сутиена ми и смъкна бикините. Този път бяха розови. Стоях пред люлката, гола и възбудена, тръпнеща за игрите му с мен.

Бях мокра.

Качих се пак на люлката, отпуснах тяло назад и се отдадох. Солиден вибратор разпра недрата ми – ръката на Сър Д. го натискаше навътре, после го изваждаше. Полюшването на люлката назад значеше измъкване на играчката, а връщането напред ме караше да стена, защото дебелината ме разтваряше и нахълтваше до дъно в мен.

Люлката се люлееше – темпото зависеше от него. Стисках с ръце въжетата, той ми заби вибратора и мина при главата ми, завъртях наляво и засмуках поднесения пенис. Проникването дълбоко ме задави, плюх върху него веднага щом вдишах.

Сър Д. мина пред мен, ръцете му ме придърпаха и твърдината раздра мократа ми цепка. Люлеенето стана грубо, рязко, разпъващо ме; отметнах глава назад и се оставих на заливащата ме наслада. Тласъците му ме разтрепериха. От влагата се чуваше шлюпващ звук.

Изведнъж го извади и дръпна едно въже. На края му имаше кожена каишка, която обхвана десния ми глезен. Същото действие опакова и левия.

Вързана на люлка – интересна комбинация.

Ето че свободата, лъхаща от символиката на люлката, беше отменена за мен чрез връзването. Но нима това не беше подчинението?! Свобода и (доброволен) затвор в едно?

В това беше красотата – да отдадеш и повериш някому собствената си личност, ума си, тялото си, волята си.

Потрепнах от допира на нещо хладно до горещия ми отвор. Изправих глава и видях да навлиза стъклен вибратор – стъклото изстудяваше топлината ми, потъваше навътре и чувствах как постепенно се стопля, докато температурите не се сляха напълно и не стенех от самото проникване, от търкането в стените ми и от натиска вътре.

Сър Д. остави вибратора в мен и отиде до шкафа. Порови малко и се върна с пластмасова приставка и помпичка. Постави я върху клитора ми, сложи тръбичката и започна да помпа, докато не извиках – розата ми изпълни цялата приставка, изглеждаше като намачкана влажна гъба, странно опъната и деформирана.

Женската путка не е същата, когато бъде вакуумирана.

Гледах я с интерес, а болката ме заливаше. Стисках въжетата. Отпуснах глава назад, безсилна и стенеща. Той започна да ме чука със стъклената твърдина и аз не знаех дали ме боли или ми е хубаво.