Ема Томова - Перверзни игри

Жрицата тихо шепнеше, напомняйки, че е жива и просто е била скрита за малко.

След раждането се чувствах като птица в клетка. Рано или късно щеше да се появи мъжът, който да отвори вратата и да ме пусне на свобода. И той дойде – беше впечатляващо перверзен и опитен; първият, който видя истинската ми същност под маските.

Определението „курва“ е симптоматично за мен – то бележеше безпогрешно моята вътрешна сексуална еволюция. Моментът, в който този мъж започна да ме нарича така, даде начало на моето същинско сексуално израстване; търсех нови хоризонти, отключвах желания, дълбоко скрити в мен. Поетапно всичко това се превърна в смайваща, окриляваща реалност.

За първи път ме нарекоха „курва“ на 25 години. Той се казваше Ангел, към 50-годишен мениджър, симпатичен, атлетичен, перверзен и надарен. Харесваше му да провокира и пречупва по-млади момичета.

Сякаш бях ударена от тази дума, която дотогава приемах като изключително негативна. Притесних се, изчервих се, изпитах истински срам, всички масови клишета закрещяха в съзнанието ми. Не разбирах как човек, с когото общувах, на когото споделях, с когото имах близост, може да ме нарече по този начин. Не проумявах защо.

Виждах себе си като добре образована, възпитана и културна, имах семейство и дете – тази дума не се връзваше с моята личност, нито с моя социален статус. Не разбирах, че той има предвид нещо съвсем различно. Какво точно означава „курва“?!

Ако разтворите тълковните речници, ще срещнете разяснения от типа на „разкрепостена развратна жена, лесно стигаща до сексуални контакти, с прекалено свободно поведение, дори с лек нюанс на нимфомания“ (най-общо).

Кое й беше лошото на курвата? Да не би да крадеше, убиваше или малтретираше деца? Нима не беше жена, разполагаща с тялото си, както всеки един от нас? И нямаше ли право да действа както пожелае с него?!

Превръщането на понятието в нарицателно свидетелства за манталитета ни, подобно на идеята за блудницата в минали времена.

Блудното като нечисто или омърсено, подхванато и ползвано от древната еврейска религиозност, засяга патриархалния модел на поведение и е съвсем логично да бъде пренесено в мисловността на целия християнски свят. Стремежът да се съхрани народа в трудни времена прави необходимо спазването на определени закони, в които жената и най-вече нейната раждаща утроба се превръщат в безценен с възпроизводителната си сила, спасителен за оцеляването „механизъм“. Мощта на мъжкото влияние и потъпкването на женскостта са белези, типични за патриархалния модел. Жената е лишена от глас, избор и видимост – нейното съществуване се остойностява единствено през призмата на раждането, на мъжа, на рода и на общността.

Вероятно не е лесно за една авторитарна и властна мъжкост да бъде зависима (и едва ли не подчинена) от привидно слабата и недостойна женскост, притежаваща дарбата да ражда живот. А именно чрез него ще се съхрани родът, ще се осигури бъдещето. Какво би се получило, ако на жената й бъде позволено да блудства?!

Тук е важно да вмъкна, че склонността към разврат бива принизявана, отричана, ненавиждана и наказуема единствено в параметрите на „важните ценности“, които споменах (продължаване на рода и запазване на общността). Блудността в полето на профанното не вълнува патриархалната норма – проститутки винаги е имало, има и ще има. Но ако една семейна жена бъде развратна и се сношава с мъж или мъже извън собствения й, то това разбива не само сигурността на съпруга й, но и на рода и на цялото общество. Защото къде ще отидат имотите, парите, земите, ако не е ясно чие дете носи жената?

Блудницата е опасно създание, което сее хаос, обърква умовете и руши нормите. Развратността носи несигурност, разпиляност и безредие. Мъжът няма да знае чие дете отглежда, при чие дете отива имането му –оттук системата се разклаща и е възможно да рухне.

Не може да бъде скрита и истинската магия, идеща от дебрите на времето на Жриците – мъж, докоснал се до курва, е хипнотизиран и дори може да загуби ума си. Развратът е наркотик, който обсебва.

Затова тази дума е използвана от невежите, от ограничените умове и от страхливците. Те се носят по течението на наследените идеи, без да се замислят, без дори да съзнават ограниченията, в които съществуват уютно, но безсмислено в полето на по-висша идея.

Категоричността, с която този мъж ме наричаше курва, ме предизвикваше, караше ме да мисля за нещата отвъд видимата им страна. Наричаше ме така с лекота, като делничен поздрав. В мен нахлуваше усещането, че словесно е фиксирал истината за самата ми същност.