Алмудена Грандес - Възрастите на Лулу

Аз също чаках.

За момент подозрях ужасена, че всичко в крайна сметка ще се сведе до смешна пантомима. Още няколко движения и русият щеше да се изпразни върху непознатия, като изпръска кожата му със струи девствена сперма, отблъсквайки превъзходната плът, предмет на жалкото ми посвещаване, ако можеше така да се нарече абсурдът, който заплашваше да свърши, преди да е започнал.

Русият мастурбираше бавно и съсредоточено. В същото време със свободната си ръка галеше монотонно задника на непознатия. Изведнъж, без въобще да се вълнува, я отдалечи, вдигна я нагоре и я остави рязко да падне. Прозвуча като камшичен удар.

Това бе нов сигнал, очакваният знак. Всичко стана много бързо. Русият полуотвори устни и отново се усмихна.

Непознатият трепереше под ударите, които ставаха все по-силни и пронизваха ушите ми като библейските йерохонски тръби. Кожата му почервеняваше, бедрата му се подгъваха, твърдото му и гладко тяло на атлет, малтретирано от адските машини за правене на мускули, сега трепереше немощно. Задникът му се тресеше като бедрата на застаряла девица в брачна нощ.

Силната музика, някакви ужасяващи потпури на пиано на вечна тема, намаля постепенно, докато съвсем затихна. Замени я плющенето на ударите. Непознатият стенеше. Русият не губеше спокойствието си. Един от двамата извика, след което се отдалечиха един от друг.

Този път паузата бе съвсем кратка и изненадваща. Лицето на непознатия изведнъж изпълни целия екран.

Бе красив, но-красив от палача си: мургав, с кафяви очи, с идеално очертани вежди и съвсем женствени устни, но с широка, изразителна челюст. Тайната бе разбулена. Непознатият бе вече познат, сякаш току-що появил се на бял свят, така че се нуждаеше от име.

Кръстих го Лестер.

Отиваше му името Лестер, име на британски коле-жанин, на красив юноша, измъчван от перверзната пръчка на съсухрен даскал с протрит сюртук и нищожен член, който предварително следи всяка лудория на малкия, като го заставя да остава след часовете, за да го накаже, приведен над чина, със свалени панталони. Насиняваше белия и твърд задник на момчето с пръчка, докато нищожният му израстък, наполовина втвърден, подскачаше в панталоните му. Копие на идеалния содомит, Лестер в зрялата си възраст бе почувствал носталгия по детските ритуали и си бе потърсил нов учител: рус мъж, по-силен от него, за да го научи как се правят нещата.

Срещу мен стоеше Лестер с искрящи бузи в пурпурен цвят.

От него струеше пот. Струйките бяха изписали върху лицето му странни следи, подобни на онези, които оставят сълзите. Гледаше в неопределена посока, в очакване.

Когато камерата се насочи отново към русия, той приближи, но този път бавно. Със свободната ръка поглади зачервената кожа за миг, след това натисна идеалната и напълно изтръпнала плът, за да си проправи път с палеца.

Отворът ми се стори огромен.

Наведе се напред. Лестер още повече се сви, с глава, извърната настрани, и с буза, залепена на масата. Аз се разтреперах.

Дистанционното бе на масата. Взех го и върнах назад кадрите, още в самото начало, когато ги придружаваше жената.

Стараех се стъпка по стъпка да възстановя последователността и спокойно да разбера всичко — бавно и внимателно, като задача за свръхвъзможностите ми. Исках да ги опозная, но навреме се отказах. В крайна

сметка не бяха повече от обикновени актьори, които се чукаха за пари, и всеки опит да надникна в душите им би бил напразен. Нямаше смисъл да връщам повече.

Двамата бяха там, все още два силуета — различни и разделени. Тогава с удивителна лекота, напълно безразличен към мен, към моите конвулсии, русият буквално прониза порасналото дете. Опря ръка на кръста му, с другата го сграбчи за косите, което ме очарова — Лестер, ти наистина си псе — и започна да се забива в него.

Наблюдавах ти и не можех да определя собствените си усещания. Лека-полека русият престана да се клати, косата му стана черна, прошарена от твърди, бели 1 косми, поостаря с няколко години и вече имаше име, което не смеех да произнеса.

Камерата се закова върху лицето на Лестер. Той се потеше още повече, очите му бяха полуотворени, устните — напрегнати, беше му страхотно.

Аз повтарях мълчаливо, безспир:

— Ти си лошо дете, Лестер. Не трябваше да го правиш. Толкова си жесток! Разсърди татко и вече работата е сериозна. Горкият татко! Толкова млад е все още, така жизнен, цял живот се грижи за тревата, а ти развали градината за миг. Тази година няма да ходиш в Етон, татко ще те накаже. Погледни, погледни се в голямото огледало в трапезарията, Лестер. Сигурна съм, ще те накаже, но е толкова почтен, винаги е така строг. Заслужи си камшика, ти сам си го търсиш, след като разрови градината с китайското сито от кухнята, за да направиш твоето тъпо игрище за голф. Чух преди това да казва, че това ще е върховното ти наказание. Татко ще ти вкара китайското сито, Лестер, ще ти вкара в задника тази огромна фуния от алуминий и ще я изкара цялата в кръв. Представяш ли си го? Но всичко има своя щастлив завършек, не се тревожи. Фунията ще отвори такава дупка, когато татко те нападне с фалоса, за да си отмъсти, макар и отчасти, за непоправимите вреди, които си нанесъл на неговата ливада, няма дори да си дадеш сметка. А това е истинско предимство, уверявам те, защото го знам о тсобствен опит, скъпо братле Лестер...