Е Джеймс - Грей

— Оливия ли? — пита Андреа.

Кимам.

— Да. — Струва ми се облекчена.

— Къде е?

— В отдел „Финанси“.

— Браво, чудесно си го измислила. Така сенатор Бландино няма да ми пили.

Андреа остава доволна от комплимента.

— Потърси ли друг за мястото? — питам.

— Да, господине. Утре сутринта имам среща с три кандидатки.

— Чудесно. Тейлър тук ли е?

— Да, господине.

— Отложи всичките ми срещи за днес. Излизам.

— Излизате? — изненадва се тя.

— Да — ухилвам се. — Излизам.

— Накъде, господине? — пита Тейлър, когато се отпускам на задната седалка на джипа.

— Към магазина на „Мак“.

— На Североизточна четирийсет и пета ли?

— Да. — Ще купя на Ана айпад. Облягам се назад, затварям очи и се замислям кои приложения и кои песни ще кача специално за нея. „Токсично“. Подсмихвам се при тази мисъл. Не, едва ли ще ѝ допадне. Ще побеснее — за пръв път от известно време мисълта как ще побеснее ме кара да се усмихна. Ще побеснее като в Джорджия, не като миналата събота. Намествам се на седалката; не искам да си спомням. Замислям се отново за потенциалния избор на песни и се чувствам по-жив и жизнен от дни насам. Телефонът ми бръмчи и сърцето ми забързва.

Смея ли да се надявам?

●3драсти, тъпако. Бира?●

Мама му стара! Есемес от брат ми.

●Не. Зает.●

●Вечно си зает.

Утре заминавам за Барбадос.

Нали знаеш — ПОЧИВКА.

Ще се видим, когато се върна.

Най-сетне да изпием бирата ти!!!●

●Чао, Лелиът.

Приятно пътуване.●

Вечерта е интересна, изпълнена с музика — носталгично пътуване през Айтюнс, докато изготвям плейлиста на Анастейжа. Спомням си как танцуваше в кухнята ми; ще ми се да знаех какво слушаше тогава. Беше толкова смешна и направо божествена. Това се случи, след като я изчуках за пръв път.

Не. След като я любих за пръв път, така ли трябва да се каже?

Нито едното, нито другото ми се струва точно.

Спомням си страстната ѝ молба в нощта, когато я запознах с нашите. „Искам да правиш любов с мен“. Останах шокиран от тези простички думи, а единственото, което тя искаше, беше да ме докосне. Потръпвам при тази мисъл. Трябва да я накарам да разбере, че това е забранена територия при мен — не понасям да ме докосват.

Клатя глава. Избързваш, Грей. Първо сключи сделката. Поглеждам надписа на айпада.

Анастейжа, това е за теб.

Знам какво искаш да чуеш.

Музиката тук ще го каже вместо мен.

Крисчън.

Това може и да свърши работа. Тя иска цветя и рози, може пък по този начин да се доближа до целта. Клатя глава, защото нямам представа. Искам да ѝ кажа толкова много неща, стига да ме изслуша. Ако не иска, песните ще говорят вместо мен. Просто се надявам да ми даде възможност да ѝ ги подаря.

Ако не хареса предложението ми, ако не иска да е с мен, какво ще правя? Може просто да се окаже, че съм ѝ осигурил превоз до Портланд. Тази мисъл ме потиска и отивам в спалнята, за да се наспя, защото имам нужда.

Смея ли да се надявам?

Мама му стара. Разбира се, че смея!

Лекарката вдига ръце. Няма да те нараня. Искам да ти прегледам коремчето. Така. Дава ми нещо кръгло и лепкаво и ме оставя да си играя с него. Сложи си го на коремчето и аз няма да те пипам, но ще чуя какво става вътре.

Лекарката е добра… лекарката е мама.

Новата ми мама е красива. Тя е като ангел. Доктор ангел. Гали ме по косата. Приятно ми е, когато ме гали по косата. Дава ми да ям сладолед и торта. Не крещи, когато намери хляб и ябълки скрити в обувките ми. Нито когато са под леглото. Или пък под възглавницата. Миличък, храната е в кухнята. Просто потърси мен или баща си, когато си гладен. Посочи с пръстче. Можеш ли да го направиш? Има още едно момче. Лелиът. Той е гаден. Затова го бия. Но моята нова мама не обича да се бием. Има и пиано. Харесвам звуците, които издава. Заставам пред пианото и натискам ту бялото, ту черното. Шумът от черното е странен. Госпожица Кейти сяда на пианото с мен. Тя ме учи на черните и бели ноти. Тя е с дълга кафява коса и прилича на някой, когото познавам. Мирише на цветя и на ябълков пай. Мирише хубаво. Тя прави звуците на пианото красиви. Мила е с мен. Усмихва се и е Ана. Красива Ана, седи с мен, докато свиря фуга, прелюдия, адажио, соната. Въздиша, отпуска глава на рамото ми и се усмихва. Обичам да те слушам, когато свириш, Крисчън. Обичам те, Крисчън.