Ема Марс: Трилогия "Хотели"

Луи държеше да продължи да живее в своя дворец на улица „Тур де Дам“. Отстъпих без възражения на тази му прищявка, давайки си сметка за всичко, което бе пожертвал заради мен през изминалите години: отказал се бе от Орор, нарушил бе договора с Давид и бе предпочел пред своя брат любовта си към мен. И въобще бе приел да се сблъска с мрачното минало на своето семейство.

В същото време оставаха няколко нерешени въпроса. Трябваше ли да запазим системата за наблюдение, инсталирана от Андре и използвана по-късно от Арман по известния вече начин? Споразумяхме се да съхраним основните линии и по-конкретно връзката със стаите в „Шарм“. Така занапред имахме възможност да се отдаваме на приятно воайорство за сметка на горещите момичета на София. Известно е, че с времето брачните нощи се нуждаят във все по-голяма степен от фантазия. В замяна на това се отказахме от видеовръзката с дома Дюшеноа. Джанфранко, италианският милиардер, който купи някогашното жилище на Давид, стана наш приятел. Не бяхме дотам извратени, че да наблюдаваме любовните му игри без негово знание.

Що се отнася до камерата във втора стая, тя се превърна в най-добрия стимулант за нашето либидо, обезсмъртявайки бурните моменти на нашата интимност.

След завръщането на Луи имам странното и доста опияняващо усещане, че нашето съвместно съжителство се свежда до една безкрайна сексуална връзка, прекъсвана на моменти от епизоди на всекидневието. Животът ни е наслада и прозаичните задължения, които на моменти я смущават, допълнително усилват желанието ни. Когато не правим любов, мислим за нея, говорим за нея, пишем за нея или кроим планове за бъдещите ласки, водени от неудържимия стремеж да се слеем. Преди твърдях, че сексът преминава в еротика, когато престане да бъде само преживяване и се превърне в обект сам по себе си. Сега смятам, че той може да бъде тъй неразривно свързан с вашия живот, че действията и мислите стават неотделими като телата на любовниците.

Много по-сериозна бе дилемата по отношение на Арман. След продажбата на дома Дюшеноа той намираше подслон у приятели, но, от друга страна, и дума не можеше да става да постъпи на служба като майордом в дома Марс, както той сам бе предложил. Намерихме компромисно решение с назначаването му за портиер в хотел „Шарм“ на мястото на господин Жак, който не бе понесъл унижението да бъде подчинен на бившия грум и бе напуснал. Арман чудесно се справя с новата си роля, която му е съвсем по мярка, а вродената му приветливост очарова клиентите. По този начин се радва на собствени доходи и не живее с мисълта, че зависи от нас. Освен това можем да се виждаме с него при всяко от нощните ни посещения в хотела. Малко по малко бащата и синът свикваха един с друг и започваха постепенно да дават израз на взаимните си чувства.

Що се отнася до моята гарсониера на улица „Трезор“, решихме да я превърнем в работен кабинет, където всеки от двама ни може да се уедини, предимно през деня, за да пише на спокойствие. Истината е, че често прекарваме там заедно следобедите под предлог, че се каним да работим върху проектите за бъдещи книги, обсъдени с Ева, а в действителност правим любов върху тясното и неудобно легло като някакви припрени и непохватни студенти.

Когато прекарвате живота си, правейки любов, времето започва да тече по удивителна крива. Изострените ви сетива непрестанно ви приковават към сегашното. Чувственото течение постоянно ви носи и отблъсква встрани всякакви други дразнения. Няма носталгия, няма спомени, а само бегла памет за минали оргазми. Занапред аз и Луи сме способни да даряваме ума си с наслада, все едно че той е ерогенна зона като всички останали... Може би дори по-отзивчива и плодоносна.

Не след дълго обаче у Луи се проявиха стремежи, различни от издателските проекти на четири ръце. С мое разрешение и с разрешението на Бербер, който държеше авторските ми права, той кръсти новата си галерия Десет пъти дневно . Разположена е в помещенията на бивша ремонтна работилница, недалеч от канала Сен Мартен, и не дава израз на претенциозните амбиции, довели до провала на галерията „Соваж“. Няма го Давид Гарше с неговите иконоборчески инсталации. Далеч по-скромна, тя предлага пространство за изложби на еротични фотографии, а разполага също така с кът за продажба на книги, който достойно съперничи на митичната книжарница „Мюзардин“. Отново е ангажиран Албан, който се занимава с организирането на изложбите, докато Луи скромно се отдава на своята страст към еротичната литература и издирва за редовните ни клиенти редки и скъпи издания.