Ема Марс: Трилогия "Хотели"

Да съхранят финансовата империя на Барле, съвършеното семейство, съставено от Андре, Ортанс, Давид и Луи, ваканциите в Динар, разходките в морето с моторницата... За да не накърни тази идилична картина, Арман бе приел да се откаже от всичко. И на първо място да изживее открито любовта си съм Ортанс.

– Дълго ли продължи това ?

Луи внезапно наруши гневното си мълчание. Ала едва посмя да погледне възрастния мъж с посивели коси. Арман се намръщи, преструвайки се, че не е разбрал въпроса.

– Ти и мама – процеди Луи. – Дълго ли продължи?

– До смъртта ѝ – призна едва чуто нашият събеседник.

– А вие... Искам да кажа, как започна това ?

Арман едва вдигна очи като тъжно старо куче и едва отлепи устни. Открай време виждах в него някакво особено благородство, известен аристократизъм, но ето че сега пред мен седеше просто един изнурен старец. Вече разбирах защо тъй често е посягал към бутилката.

– Баща ти беше постоянно зает и почти не се прибираше. В края на шейсетте години неговата компания се разрастваше с бурни темпове. Андре изкупуваше един след друг провинциални вестници.

Сред които и прословутия Емрод , ръководен от Роже Льобурде, бащата на Давид и Емили-Орор, до неговото самоубийство.

– Непрекъснато пътуваше... – добави той, сякаш да подкрепи оправданието си.

– А ти си бил непрекъснато у дома – заядливо го прекъсна Луи. – Така ли?

– Зная какво си мислиш. И аз си помислих същото. Особено когато Ортанс сподели с мен за стерилитета на Андре. Само че не бях просто удобен заместник.

Дали не се опитваше да убеди сам себе си? Да ни представи разкрасена картина на своята тайна любов? За момент си спомних снимките, на които той бе заедно с Ортанс. На тях тя изглеждаше щастлива, а той силно, безкрайно влюбен в своята богиня.

– Двамата се обичахме.

– А татко... Андре – поправи се Луи. – Той със сигурност е знаел, че не е мой биологичен баща, нали? Никога ли не те заподозря?

– Със сигурност го е направил... На предпочете да затвори очи. Никога не е говорил за това. Нито с мен, нито с Ортанс. Смятам, че за него най-важно бе да съхрани на всяка цена семейството си. Макар да знаеше, че всичко е привидно.

По лицето на Луи премина тръпка. Дори когато порасне, едно дете не се разделя с представата за своите сплотени и влюбени родители, залог за неговото съществуване. Само с няколко думи майордомът бе строшил тази картина и сега детските спомени се пръскаха на всички страни като частите на пъзел.

– В такъв случай защо не избягахте заедно, ти и мама? Защо тя просто не е напуснала татко?

– Имай предвид, че времената бяха други. А освен това...

Той отправи към мен пълен със съжаление поглед.

– А освен това? – настоя безмилостно Луи.

– Имаше ги Давид и Орор... И преди всичко те имаше теб, редом с тях.

– Не разбирам.

– Ортанс много скоро прозря истинската природа на Давид. Беше го осиновила с надеждата да изправи злото, сторено от Андре. Ала Давид растеше и ставаше все по-очевидно намерението му да съживи миналото.

– И да си отмъсти?

– Да... По-скоро да възмезди Орор и самия себе си за онова, което бяха изгубили.

– И каква е връзката с мен?

– Ортанс се боеше, че Давид ще те стъпче по пътя си, както постъпваше с всички около себе си. Повярвай ми, безброй пъти е била на път да разкрие връзката между Давид и Орор. Включително в деня на тяхната сватба.

– И защо не го направи? За мен това би променило всичко! Тя знаеше, че съм луд по Орор!

Този вик на отчаяние накара гърдите ми да се свият от съчувствие и ревност.

– Поради същата причина, която я накара да остане при своя съпруг: искаше да те защити от Давид.

Арман, бащата, останал в сянка, през цялото време бе закрилял своя син и в рамките на своите възможности се бе старал да облекчи живота му. Накрая двамата братя се бяха унищожили взаимно, а Арман се бе провалил в онова, на което бе посветил живота си. Старият майордом сигурно се чувстваше отговорен за тази катастрофа.

– Смятате ли, че Давид би стигнал дотам, че да посегне на живота на Луи? – намесих се аз.

– Не, не мисля...

– А злополуката с моторницата? С един удар цялото семейство Барле да бъде премахнато! Само не ми казвайте, че не сте заподозрели Давид?

Той закърши ръце, погледна ни с просълзените си очи и накрая промълви:

– Знаех, че Давид няма нищо общо с този инцидент.

– Откъде можеш да бъдеш толкова сигурен? – запита предизвикателно Луи.

– Защото... – отвърна старецът и се закашля. – Защото аз повредих руля на лодката.