Мередит Уайлд - Прелъстена

— Али…

Тя изръмжа нещо през одеялото, под което дремеше.

— Ходи ли ти се във Вегас?

— Мислех, че си махмурлия.

— Бях, обаче току-що ме поканиха да говоря на конференцията на „Техлаб“ този уикенд.

Али отметна одеялото и седна.

— Сериозно ли говориш?

— Съвсем. Някой е анулирал участието си в панела на изпълнителните директори на социални мрежи и ми предлагат да го заместя.

— Трябва да отидем. Категорично. Това може да се окаже невероятна възможност за маркетинг — тя възбудено плесна с ръце.

Пътуването щеше да бъде скъпо, но как бих могла да пропусна възможността да попаднем под светлината на прожекторите? Какво пък . На този етап вече не можех да правя нещата половинчато.

— Ще го направим — казах аз, замаяна от тази мисъл.

Разбира се, можеше да създадем полезни връзки, но идеята да отидем във Вегас беше вълнуваща сама по себе си. Ако успеех да се удържа настрани от казината, всичко щеше да бъде наред.

— Невероятно, трябва да започнем да си стягаме багажа — каза Али.

— Поднасяш ме, нали?

— Ерика Хатауей, ти си изпълнителен директор на модна социална мрежа и представляваш своята компания в Лас Вегас, столицата на блясъка и славата. Чака ни сериозна работа.

Изсмях се, докато Али се засуети, напъха се в миниатюрния ни дрешник, откъдето започна да вади и да трупа на леглото, както изглежда, всяка къса рокля, която притежаваше.

— Трябва да приличам на изпълнителен директор, а не на Момиче на повикване, разбра ли Али?

— Никога не си била във Вегас, сладурче. Довери ми се.

Следващите няколко часа прекарахме в комплектуване на тоалети, а аз резервирах полета и подготвях материали за конференцията. След малко повече от двадесет и четири часа щяхме да бъдем във Вегас.

На следния ден около обяд прекосих кампуса, за да се видя със Сид. Време беше да се събуди.

Напълно разбираемо, двамата със Сид се намерихме в мрежата. Имах някаква идея, представа за дизайн и малка сума за първоначална инвестиция, така че след като ги обсъдихме в продължение на няколко седмици, пуснах обява сред студентите, че търся програмист, който да ми помогне да направя сайта. Сид отговори пръв. След няколко срещи решихме да станем партньори в проекта.

В продължение на няколко минути чуках по вратата му, преди най-после да отвори. Сид бе висок, над метър и осемдесет и бе буквално най-слабото човешко същество, което познавах. С тъмния си тен и големи кафяви кучешки очи, той бе привлекателен по свой особен начин, но бе болезнено самотен, откакто го познавах. Не само аз трябваше да излизам по-често.

Тази сутрин очите му бяха кървясали и уморени и аз се питах дали не е излязла нова видео игра. Това обикновено се отразяваше върху и без това неустойчивия му режим на спане.

— Дръж, донесох закуска.

Подхвърлих му кутия с енергийна напитка и той изръмжа нещо в отговор, преди да потъне отново в дупката — мръсен апартамент, който споделяше с шепа други отшелници. Последвах го и седнах на дивана.

— Какво става? — той отвори кутията и се настани на бюрото си, покрито с празни кенове и опаковки от закуски. Сдържах порива си да започна да чистя.

— Отивам във Вегас да говоря пред конференцията „Техлаб“, така че искам да се разбера с теб, преди да отпътувам тази нощ. Трафикът може да се срине от експонирането. Просто искам да съм сигурна, че сме подготвени за това.

— В какъв мащаб?

— Нямам представа, обаче на конференцията ще присъстват четиридесет и пет хиляди души. Али също ще дойде, тя ще се занимава и с пиар.

— Добре, ще прегледам статистиката и ще заредя помощни сървъри, ако трафикът се увеличи — той драсна нещо в тетрадката си и включи устройството.

— Разполагаме ли с такива или трябва да купим — попитах аз с надеждата, че можем да ъпгрейдваме устройствата с минимум средства.

— Винаги можем да използваме повече. Заложено ли е в бюджета?

— Хм, не съвсем. Това пътуване е извънреден разход.

— След колко време ще дойдат тези пари от „Енджълком“?

— Ако изобщо дойдат — нямам никаква представа. Надявам се да разбера нещо повече, когато се срещна с Макс след няколко седмици. Мисля, че обикновено отнема няколко месеца, но имам чувството, че той е в състояние да ускори нещата, ако наистина се заинтересува.

— Добре, ще го измислим някак си. Имам тук наоколо няколко стари устройства, които мога да включа в краен случай. Да се надяваме само, че университетският интернет няма да блокира.