Мередит Уайлд - Прелъстена

Да накарам Макс да инвестира вероятно бе последната ми надежда, преди да ми се наложи да зарежа тази мечта и да си намеря нормална работа. Междувременно, разполагах с по-малко от седмица да се изнеса от общежитието и да си намеря жилище.

Събудих се от мириса на кафе, последван от тъпо пулсиране в главата. Проклетото вино . Разтрих слепоочията си и се опитах да прогоня болката.

Седнах в разтегателния диван, увита в юргана и благодарих на боговете за скъпоценния дар на кафето, докато Али ми подаваща димяща чаша заедно с таблетка аспирин.

— Разбихме се.

Тя се мушна до мен с чашата си с кафе. Дългата ѝ кестенява коса бе вдигната в небрежен кок и тя изглеждаше естествена и сладка в тениска с открити рамене и черен клин. — Отдавна не те бях виждала да се забавляваш така. Заслужаваше да си отдъхнеш.

— Тази среща ме изкара от релси — казах аз, благодарна за това, че въпреки главоболието нервите ми не бяха така опънати като вчера.

— И така, разкажи ми повече за Макс и кога мога да се срещна с него? Според пияната Ерика двамата с него сме лика-прилика.

Засмях се, докато подробности от нощта се връщаха в съзнанието ми. Една пиянска вечер никога не е пълноценна без последващ разбор с момичетата.

— Всъщност знам само онова, което професор Кинлан ми разказа. Бил умен, но винаги успявал да се измъкне на косъм от някаква каша в училище. Не мисля, че е щял да завърши без помощта на Кинлан, а дипломата е нещото, което татко му не можел да купи с пари — вдигнах рамене в желанието си да не съм толкова критична към Макс, след като именно той ме бе спасил от пълно унижение. — Сигурна съм, че не е лесно да бъдеш праволинеен с баща милиардер. Някои хора не могат да понесат такава голяма свобода.

— Е, моята специалност е именно укротяването на богати безделници. Тя ми се усмихна самодоволно през рамо.

— Не се съмнявам — подбелих очи.

— Значи сега той се занимава с инвестиране?

— Нямам представа какво прави извън „Енджълком“. При толкова много пари, вероятно участва във всякакви проекти.

— Добре, търсенето в мрежата започва.

Али скочи и се върна с лаптопа си, докато четеше благовидната биография на Макс за благотворителни сдружения и интернет инвестиции. — Да видим какво ще изровим за Блейк Ландън.

Обвих дръжката на чашата си, като си припомнях смътно пиянската си тирада как Блейк се бе държал като нахално копеле по време на срещата. Увереността, че може да торпилира презентацията ми и да ме покани след това бе безподобна, но при неговата външност вероятно повечето жени лесно падаха в краката му. За негово нещастие, аз не бях като повечето жени.

Гневът, който кипеше в мен към този мъж се смекчаваше само от неблагочестивите ми помисли, възбудени от погледа му.

— Моля те, изобщо не ми пука. — Сред хаоса от объркани чувства се опитвах да се съсредоточа върху гнева си, но в действителност бях тайно заинтригувана какво ли може да открие Али. До вчера не бях чувала за Блейк, обаче предвид това как останалите го оставиха да води изслушването в „Енджълком“, вероятно имаше някакво влияние. Али се бе вторачила в екрана и четеше с видим интерес. Накрая не издържах.

— Е, какво пише?

— Той е хакер.

— Какво? — Вероятно бе попаднала на друг Блейк Ландън, въпреки че през въпросната сутрин изобщо не приличаше на изряден корпоративен гражданин.

— Във всеки случай е бил такъв. Според мълвата, има връзка с „М-86“, хакерска група базирана в САЩ, която преди петнадесет година е източила повече от двеста банкови сметки на най-големите вложители. Обаче няма подробности. Официално той е основател на „Банксофт“, която е купена за дванадесет милиарда долара. Изпълнителен директор е на „Енджълком“ и активно инвестира в прохождащи интернет компании.

— Доморасъл милиардер, значи.

— Така изглежда. Едва на двадесет и седем години е. Пише, че родителите му били учители.

Информацията не можа да укроти гнева, който изпитвах към него, задето саботира презентацията ми, но запълни някои празноти. Трябваше да призная, уважавах го повече като знаех че не е получил богатството си наготово, но именно той, за разлика от Макс се бе държал като привилегировано леке.

— Е, сега това едва ли има някакво значение. Ако имам късмет, нашите пътища никога вече няма да се пресекат.

Дъждът ръмеше от часове. Потоци вода се изливаха по перваза на прозореца до бюрото ми, който гледаше към една от многото градини в кампуса. В общежитието бе тихо, тъй като повечето студенти бяха заминали след края на срока, така че реших да наваксам с работата си. Проверявах статистическите данни за „Клозпен“, когато на екрана на компютъра ми се появи съобщение за имейл от неизвестен подател. Темата беше „Говорители на конференцията „Техлаб“. Докато четях писмото, ме обхвана лека възбуда. Молеха ме да заместя отказал се в последен момент участник в „Техлаб“, най-голямата годишна конференция за високи технологии.