Полин Реаж - Историята на О
Здесь есть возможность читать онлайн «Полин Реаж - Историята на О» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Эротические любовные романы, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.
- Название:Историята на О
- Автор:
- Жанр:
- Год:неизвестен
- ISBN:нет данных
- Рейтинг книги:5 / 5. Голосов: 1
-
Избранное:Добавить в избранное
- Отзывы:
-
Ваша оценка:
- 100
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5
Историята на О: краткое содержание, описание и аннотация
Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Историята на О»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.
Историята на О — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком
Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Историята на О», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.
Интервал:
Закладка:
„Пристигнахме“ — внезапно казва той. Таксито спира посред красива широка улица, под едно дърво — това са чинари — пред изискан частен дом с двор и градина, наподобяващ богаташките къщи в предградието Сен-Жермен. Уличните фенери са сравнително отдалечени, в колата е още тъмно и навън вали. „Не мърдай — казва Рьоне. — Не мърдай изобщо.“ Той посяга към яката на блузата й, развързва панделката, после разкопчава копчетата. Тя леко накланя тялото си напред и мисли, че той иска да я погали по гърдите. Не. Той само опипва, за да улови и пререже с джобно ножче презрамките на сутиена, след което го издърпва. Сега под блузата, която той отново е закопчал, гърдите й са свободни и голи, както са голи и свободни задните части и слабините й от кръста до коленете.
„Слушай — казва той. — Сега си готова. Оставям те. Ще слезеш и ще позвъниш на вратата. Ще тръгнеш след онзи, който ти отвори, ще правиш каквото ти заповядат. Ако не влезеш веднага, ще дойдат да те потърсят, ако не се подчиниш веднага, ще те принудят да се подчиниш. Чантата ли? Не, не ти е необходима вече. Ти си само доставеното от мен момиче. Да, да, и аз ще бъда там. Хайде, върви.“
Ето друга версия за същото начало, по-брутална и по-проста: младата жена, облечена по посочения начин, се возела в кола, съпровождана от любовника си и един непознат приятел. Непознатият бил на волана, любовникът седял до младата жена, а приятелят, непознатият, говорел и обяснявал на младата жена, че любовникът й бил натоварен да я подготви, щял да й върже ръцете на гърба, над ръкавиците, да й разкопчае и навие чорапите, да й свали колана, бельото и сутиена и да й превърже очите. След това щели да я предадат в замъка, където щели постепенно да й дадат наставления какво трябва да прави. И наистина, след като я разсъблекли по този начин и я вързали, след половин час път й помогнали да слезе от колата, накарали я да изкачи няколко стъпала, после да мине през една-две врати все така слепешком, докато се озовала сама, със свалена превръзка, права в една тъмна стая, където я оставили половин или един, или два часа, не зная, но й се сторило цяла вечност. А когато най-сетне вратата се отворила и лампата светнала, станало ясно, че е чакала в най-обикновена, уютна и все пак необичайна стая: с дебел килим на пода, но без никаква мебел, цялата опасана с шкафове. Вратата отворили две жени, две млади и красиви жени, облечени кокетно като прислужници от осемнадесети век: с дълги бухнали поли, които скривали краката, стегнати корсети, от които бюстът преливал и които били вързани или закопчани отпред, с дантели покрай деколтето и три четвърти ръкави. С гримирани очи и начервени устни. Носели стегната огърлица на шията и стегнати гривни на китките.
Зная, че тогава те освободили ръцете на О, които били все така вързани на гърба, и й казали, че трябва да се съблече — щели да я изкъпят и гримират. И така, съблекли я гола и прибрали дрехите й в един от шкафовете. Не я оставили да се изкъпе сама и я сресали като при фризьора, като я накарали да седне в едно от онези големи кресла, които падат назад, когато ви мият главата, и които вдигат, за да ви сложат под каската след водното къдрене. Това трае винаги най-малко час. Траяло дори повече от час, а тя седяла на креслото гола и не бивало да кръстосва колене или да ги доближава едно до друго. И тъй като имало насреща й голямо огледало, заемащо цялата стена, което не се препречвало от никакво рафтче, тя се виждала с разтворени по такъв начин крака всеки път, щом погледа й срещнел огледалото.
След като била готова и гримирана, с леко засенени клепачи, ярко начервени устни, порозовени зърна и кръгове на гърдите, с почервени краища на долните устни, с дълго нанасян парфюм върху руното под мишниците и на Венериния хълм, в гънката между бедрата, в гънката под гърдите и от вътрешната страна на дланите, накарали я да влезе в една стая, където огледало, състоящо се от три части, и друго едно огледало на стената позволявали добре да се види. Казали й да седне на табуретката между огледалата и да чака. Табуретката била покрита с черна кожа, която леко я боцкала, килимът бил черен, стените — червени. Била обута с червени пантофки. На едната стена в малкия будоар имало голям прозорец, който гледал към красив притъмнял парк. Дъждът бил спрял, дърветата се люлеели от вятъра, луната бягала високо между облаците. Не зная колко време е останала в червения будоар, нито дали е била наистина сама, както й се струвало, или някой я е гледал през един потулен в стената отвор. Но това, което зная, е, че когато двете жени се върнали, едната носела шивашки метър, другата — кошница. Придружавал ги мъж, облечен с дълъг виолетов халат с ръкави, тесни в китките и разширяващи се в раменете, който се разтварял от кръста надолу, когато вървял. Виждало се, че носел под халата нещо като прилепнали по крака панталони, които покривали прасците и бедрата, но оставяли свободен члена. О видяла най-напред члена още ври първата му стъпка, после — камшика с кожени ремъци, затъкнат в пояса, после това, че мъжът носел черна маска с дупка за очите и устата, като тюлена мрежа скривала дори очите — и най-сетне, че бил с ръкавици от фина ярешка кожа, също черни. Той й казал да не мърда, обръщайки се към нея на „ти“, а на жените наредил да бързат. Онази, която държала метъра, премерила тогава шията на О и китните й. Мерките били от най-често срещаните, макар и малки. Лесно било да се намерят в кошницата, която другата жена държала, нашийника и гривните, които подхождали. Ето как били направени те: от пластове кожа с различна дебелина (всяка достатъчно тънка, като цяло не повече от един пръст), затварящи се посредством закопчалка, която се задействувала автоматично като катинар и можела да се отключи само с едно миниатюрно ключе. На противоположния край, точно срещу закопчалката, по средата на пластовете кожа и почти без никаква хлабина имало метална халка, която позволявала да се хване гривната, ако се наложело да се закрепи неподвижно, тъй като била много стегната около китката, а нашийникът — много стегнат около врата, макар да имало достатъчно място, за да не убиват и да може да се вкара и най-тънката връв. И така, закрепили нашийника и гривните около шията и китките й, след което мъжът й казал да стане. Той седнал на нейното място върху покритата с кожа табуретка и я придърпал до коленете си, плъзнал ръката си в ръкавица между бедрата й и върху гърдите и й обяснил, че ще бъде представена още същата вечер след вечерята, на която ще бъде сама. И тя наистина вечеряла сама, все така гола в нещо като кабинка, където невидима ръка й подавала ястията през един отвор в стената. Най-после, когато се навечеряла, двете жени дошли да я вземат. В будоара закачили една за друга зад гърба й двете халки на гривните, наметнали на раменете й захванат за нашийника дълъг червен плащ, който я скривал цялата, но се разтварял, когато пристъпвала, тъй като не можела да го придържа, бидейки с вързани на гърба ръце. Едната жена вървяла пред нея и отваряла вратите, другата я следвала и ги затваряла. Прекосили едно преддверие, две гостни и проникнали в библиотеката, където четирима мъже пиели кафе. Били облечени със същите дълги халати като първия, но без маска. При все това О нямала време да види лицата им и да познае дали нейният любовник бил сред тях (а той бил), тъй като единият от четиримата насочил към нея лампа-прожектор, която я заслепила. Всички стояли неподвижни, жените от двете й страни и насреща мъжете, които я оглеждали. После прожекторът угаснал; жените си тръгнали. Междувременно обаче отново завързали очите на О. Тогава я накарали да пристъпи, тя пристъпила, леко залитайки, и почувствувала, че е застанала права пред буйния огън, край който седели четиримата мъже: усещала топлината и чувала как цепениците тихичко пращят в тишината. Била обърната с лице към огъня. Две ръце повдигнали наметката й, други две се плъзнали надолу по седалищните й части, след като проверили дали гривните са добре закрепени: били без ръкавици и едната проникнала в нея от две места едновременно тъй внезапно, че тя изкрещяла. Някой се изсмял. Друг казал: „Обърнете я, да й видим гърдите и слабините“. Накарали я да се извърти и топлината на огъня я огряла отзад. Една ръка я сграбчила за гърдата, нечия уста захапала връхчето на другата. Но тя изведнъж загубила равновесие и политнала назад, прихваната от нечии ръце, докато й разтваряли краката и полека й открехвали устните; нечии коси я погъделичкали от вътрешната страна на бедрата. Чула как някой казва, че трябва да я сложат да коленичи. Което и направили. Много се измъчила в тази поза, още повече че й забранявали да доближава коленете си и че ръцете й, завързани на гърба, я принуждавали да се накланя напред. Тогава й позволили да се отпусне леко назад, полуседнала на петите си, както застават монахините.
Читать дальшеИнтервал:
Закладка:
Похожие книги на «Историята на О»
Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Историята на О» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.
Обсуждение, отзывы о книге «Историята на О» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.