Кендар Блейк - Анна в рокля от кръв

– Тезеус Касио – казва той, като вдига.

Ухилвам се. Той никога не ми вика Кас. Просто името ми му се струва твърде забавно.

– Гидиън Палмър – отговарям аз.

Представям си го от другата страна на линията, от другата страна на света, седнал в образцовата си английска къща, която гледа над Хамстед Хийт в Северен Лондон.

– Толкова отдавна не сме се чували – казва той.

Представям си го как кръстосва крака и почти чувам шумоленето на костюма от туид по телефона. Гидиън е класически английски джентълмен, на шестдесет и пет, ако не и повече, с бяла коса и очила. Той е типът човек с джобен часовник и дълги рафтове с книги, високи от пода до тавана, от които педантично бърше праха.

Имаше навика да ме вози на стълбичка на релси, когато бях дете, и да ме кара да му свалям по някой странен том за полтъргайсти или заклинания за призоваване на духове, и какво ли още не. Семейството ми и аз прекарахме едно лято при него, когато баща ми гонеше един призрак из Уайтчапъл, Източен Лондон – някакъв подражател на Джак Изкормвача, или нещо такова.

– Кажи ми, Тезеус – казва той. – Кога се очаква да се върнеш в Лондон? Тук има изобилие от нощен живот, с който да си уплътняваш времето. И няколко отлични университета, пълни с призраци.

– Да не сте се наговорили с майка ми?

Той се смее, но разбира се е точно така. Двамата останаха близки след смъртта на баща ми. За баща ми той беше... май ментор е най-точната дума. Но и повече от това. Когато баща ми бе убит, Гидиън взе полет още същия ден. Той ни закрепи с майка ми. Сега започва да говори сладкодумно как догодина ще трябва да кандидатствам и как съм голям късметлия, че баща ми е оставил пари за образованието ми и няма да се налага да се занимавам със студентски заеми и такива работи. Наистина е голям късмет, защото скитник като мен едва ли има шансове за стипендия, но го прекъсвам. Вълнуват ме по-важни и належащи въпроси.

– Имам нужда от помощ. Забърках се в супер лепкава каша.

– Какъв тип лепкава каша?

– От мъртвия тип.

– Ама разбира се.

Той слуша, докато му обяснявам за Анна. После чувам познатия звук от релсите на стълбата и тихото му пухтене, като се качва по нея, за да стигне някоя книга.

– Тя не е обикновен призрак, това е сигурно – казва той.

– Знам. Нещо я е направило по-силна.

– Начинът, по който е умряла? – пита той.

– Не съм сигурен. От това, което чувам, просто е била убита, както много други. Прерязано гърло. Но сега витае в старата си къща и убива всеки, който прекрачи прага, като някакъв шибан паяк.

– Какъв е този език? – сгълчава ме той.

– Извинявай.

– Очевидно не е някакво скитащо се привидение – мърмори си той под носа. – А поведението ѝ е твърде контролирано и целенасочено, за да е полтъргайст...

Той прави пауза и чувам как се разлистват страници.

– Ти си в Онтарио, казваш? Да не би къщата да е построена върху някаква свещена земя на погребани индианци?

– Не мисля.

– Хммм.

Следват още няколко „хъмкания“. Предлагам му просто да изгоря къщата до основи и да видя какво ще стане.

– Не бих ти препоръчал това – казва той строго. – Къщата може да се окаже единственото нещо, което я спира.

– Или да се окаже източникът на нейната сила.

– Наистина и така може да е. Но за това си трябва проучване.

– Какво проучване?

Знам какво ще каже. Да си стана от задника и да отида да свърша малко черна работа. Ще ми каже, че баща ми никога не се е свенил да разтвори някоя книга. После ще мърмори относно днешната младеж. Само ако знаеше за какво става дума...

– Ще ти трябва доставчик на окултни стоки.

– А?

– Трябва да накараме това момиче да си издаде тайните. Нещо се е случило с нея, нещо ѝ влияе и преди да можеш да прокудиш духа ѝ от тази къща, трябва да разбереш какво е то.

Това не го очаквах. Иска да направя заклинание. Аз не правя заклинания. Не съм вещица.

– А за какво са ми окултните стоки? Майка ми се занимава с това.

Поглеждам ръцете си под повърхността на водата. Кожата ми започва да щипе, но чувствам мускулите си отпочинали и виждам дори през помътнялата вода, че синините започват да изчезват. Майка ми е най-великата вещица на билките.

Гидиън се засмива.

– Бог да благослови скъпата ти майка, но тя не е добра в окултните стоки. Тя е много талантлива бяла вещица, но няма работа с това, което се изисква тук. Не ти трябват венци с цветя и масло от хризантема. Трябват ти кокоши крака и заключваща пентаграма, светена вода и врачуване с огледало, кръг от осветени камъни...