П Каст - Измамена

— Силвия Редбърд, срещите ни винаги са удоволствие за мен.

— Неферет, аз също много се радвам да се видим и съм ти благодарна, че спазваш обещанието си да се грижиш за внучката ми.

— Това обещание не ми е в тежест. Зоуи е изключително и специално момиче. — Неферет се усмихна и на мен. А това е съквартирантката й — Стиви Рей. Двете са наистина неразделни и дори котката на Зоуи смята така.

— Да, така е. Тя дори седя в скута ми снощи, докато гледахме телевизия — засмя се Стиви Рей. — А Нала не харесва никого, освен Зоуи.

— Котка? Не помня някой от нас да е давал на Зоуи разрешение да си вземе котка — обади се Джон, от което ми се догади.

— Не сте ни разбрали добре, господин Хефър. В «Дома на нощта» котките се разхождат необезпокоявани. Освен това сами избират собствениците си, а не обратното. Зоуи не се нуждае от разрешение, след като Нала я е избрала — обясни Неферет спокойно.

Джон изсумтя раздразнено, но за щастие никой не му обърна внимание. Невероятен задник!

— Може да се подкрепите, ако имате желание — предложи Неферет и посочи масата с грациозен жест.

— Божичко, това ми напомня за сладките, които забравих в колата. Двете със Стиви Рей тъкмо отивахме натам. Радвам се, че се запознахме.

С бърза прегръдка за мен и махване към останалите Стиви Рей и майка й ме оставиха сама, въпреки че ми се искаше да бъда навсякъде другаде, но не и тук.

Хванах здраво баба за ръка и тръгнахме към масата. Мислех си колко по-лесно би било всичко, ако само тя беше дошла да ме види. Хвърлих бегъл поглед на майка си. Тя дори не гледаше към мен.

«Защо въобще дойде?! — идваше ми да й изкрещя. — Защо се престори, че ти пука за мен и ти липсвам, след като е толкова очевидно, че не е така?»

— Вино, Силвия? Господин и госпожа Хефър?

— Да, моля. Червено — усмихна се баба.

— Ние не пием алкохол — процеди с неприязън Джон.

С нечовешки усилия се въздържах от хаплив коментар. Не пиел? Готова съм да заложа и последните си спестявания, че в момента в хладилника му има стек с бира. А и мама пиеше червено вино като баба. Даже видях как й хвърли завистлив поглед, когато отпи от прекрасното вино, поднесено от Неферет. Ама не, те не пиели алкохол. Поне не и публично. Лицемери!

— Значи казвате, че Зоуи е получила татуировката си заради някакво специално деяние? — обади се баба и стисна ръката ми. — Тя ми спомена, че е станала лидер на «Дъщерите на мрака», но не разбрах как точно се е случило.

Идеше ми да потъна в земята. Само ако можеше майка ми и Джон да не научават как се е случило всичко! Например това, че бившата лидерка на «Дъщерите на мрака» призова духовете на няколко ужасно кръвожадни вампира в нощта на Хелоуин (в «Дома на нощта» този празник се нарича Самхайн, по името на келтския празник, на който границата между световете на хората и на духовете става изключително тънка). После загуби контрол над тях точно когато бившето ми гадже Хийт се домъкна, за да ме търси. Искрено ми се ще и никой изобщо да не споменава, че той дойде да ме търси, защото бях пила от кръвта му и така бях създала хипнотична връзка с него, като между вампир и жертва. А когато Афродита загуби контрол над духовете, те бяха на път да погълнат Хийт. Буквално. Още по-лошо — май имаха намерение да направят същото и с всички нас. Включително и с готиния Ерик Найт, който (не мога да повярвам!) ми е почти гадже, понеже излизахме няколко пъти през последния месец. Както и да е, тогава трябваше да направя нещо, затова набързо с Деймиън, Стиви Рей и Близначките направихме кръг, аз призовах на помощ петте елемента въздух, огън, земя, вода и дух. С тяхна помощ успях да прогоня духовете и да ги върна там, откъдето са дошли. Като се справих с тази задача, получих и татуировките си — нежни сапфирени форми, ограждащи лицето ми като дантела, нещо нечувано за новак. Получих и рунически символи, украсяващи раменете ми, каквито нито новак, нито възрастен вампир някога е имал. Тогава Афродита беше изобличена като некадърен лидер и аз заех нейното място. Да не забравяме, че освен това се подготвям за Висша жрица на богинята на вампирите, древната персонификация на Нощта — Никс.

Нито едно от тези обяснения няма да се приеме добре от прекалено религиозните ми и строги родители.

— Ами всъщност имаше малък инцидент. Смелостта и разсъдливостта на Зоуи помогнаха никой да не пострада и в същото време тя прояви дарбата си да призовава и използва енергията на петте елемента. — Усмивката на Неферет беше толкова честна, че ме изпълни с радост. — Татуировките са само външен израз на услугата, която тя извърши в името на богинята…