П Каст: Измамена

— Поздравления, Зоуи. Предполагам, това означава, че продължаваш да си специална за своята богиня — каза детектив Маркс.

— Благодаря — усмихнах му се аз. — Благодаря за всичко!

Очите ни се срещнаха и той ми намигна. После се обърна към Неферет:

— По-добре да тръгвам. Има още много работа за вършене. А и ми се струва, че Зоуи няма търпение да си легне. Лека нощ на всички.

Той докосна шапката си, усмихна ми се отново и си тръгна.

— Наистина съм уморена. — Погледнах към Неферет. — Ако няма проблем, мисля да отида да си легна.

— Да, миличка — каза тя нежно. — Би било най-добре така.

— И искам да мина през храма на Никс на път към общежитието, ако нямаш нищо против.

— Има за какво да благодариш на Никс, така че е много добра идея да се отбиеш в храма.

— Ще дойдем с теб, Зи — каза Шоуни.

— Да, Никс беше с всички нас тази нощ — добави Ерин.

Деймиън и Ерик се съгласиха, но аз не гледах към никого от тях.

Продължавах да гледам Неферет в очите и добавих:

— Ще благодаря на Никс, но всъщност има друга причина, поради която отивам в храма. — Не изчаках да ме попита, а продължих: — Искам да запаля една земна свещ за Стиви Рей. Обещах й, че няма да я забравя.

Приятелите ми се съгласиха, но вниманието ми все още беше фокусирано върху Неферет. Бавно се доближих до нея.

— Лека нощ, Неферет. — Този път аз я прегърнах и като я придърпах към себе си, прошепнах: — Хората, новаците и вампирите няма нужда да ми вярват, защото Никс ми вярва. Нищо още не е приключило.

Отдръпнах се и й обърнах гръб. Заедно с приятелите ми отидохме до храма на Никс. Най-после снегът беше спрял да вали и луната надничаше измежду облаците, които я обграждаха като копринен шал. Спрях точно пред огромната красива статуя на богинята на самия вход на храма.

— Тук! — казах решително.

— Зи? — зачуди се Ерик.

— Искам да сложа свещта на Стиви Рей тук, в краката на Никс.

— Ще ти донеса една — каза Ерик. Той стисна ръката ми и бързо влезе в храма.

— Права си — обади се Шоуни.

— Да, на Стиви Рей би й харесало тук навън — добави Ерин.

— По-близо е до земята — каза Деймиън.

Ерик се върна и ми подаде зелената обредна свещ и продълговатата ритуална запалка. Следвайки инстинктите си, аз запалих свещта и я поставих в краката на Никс.

— Помня те, Стиви Рей. Точно както ти обещах.

— Аз също — отбеляза Деймиън.

— И аз.

— Както и аз.

— Аз също те помня — каза Ерик.

Миризмата на зелена ливада изведнъж се изви около статуята на Никс и приятелите ми се усмихнаха през сълзи. Преди да си тръгнем, аз затворих очи и прошепнах молитвата обещание, която чувствах дълбоко в душата си.

Ще се върна за теб, Стиви Рей. Ще се върна!

© 2007 П. С. Каст

© 2007 Кристин Каст

© 2010 Емилия Андонова, превод от английски

P. C. Cast, Kristin Cast

Betrayed, 2007

Сканиране: helyg, 2010

Разпознаване и корекция: Xesiona, 2010

Издание:

П. С. Каст, Кристин Каст. Измамена

ИК «СофтПрес», София, 2010

Редактор: Димитър Риков, Слави Димов

Коректор: Лилия Атанасова

ISBN 978-954-685-682-1

Свалено от «Моята библиотека» [ http://chitanka.info/text/17251]

Последна редакция: 2010-09-04 13:00:00