П Каст: Измамена

— Да, вярно е. Полумесецът ми е запълнен и освен това имам татуировка. — Усмихвах се окуражително, защото момичето изглеждаше наистина стреснато и ми се щеше малко да го предразположа. В същото време ми беше безкрайно неприятно непрекъснато да се чувствам като цирково животно на показ.

За щастие Стиви Рей се намеси, преди мълчанието да е станало неловко.

— Да, Зи има татуировка — спираловидна плетеница, която тръгва от лицето й и продължава чак до раменете. Получи я, когато спаси бившето си гадже от едни ужасни духове на вампири.

— И Сара така ми каза — отвърна Даяна колебливо. — Просто звучеше много невероятно… и аз…

— И ти не повярва, нали? — предположи Деймиън.

— Да, съжалявам… — измрънка тя, като неловко подръпваше пръстите си.

— Е, не се притеснявай — казах аз с искрена усмивка. — На мен също ми звучи невероятно, а бях там.

— И им нарита задниците — допълни Стиви Рей.

Не исках да ги приказва такива. Да, сигурно някой ден ще стана Висша жрица, но не бях шефка на приятелите си.

— Както и да е. Това място може да ти изглежда много странно в началото, но с времето става по-добре — казах на новачката.

— Благодаря — отвърна ми тя с искрена усмивка.

— Аз по-добре да покажа на Даяна къде ще бъде петият й час днес — каза Сара и ме поздрави с типичния вампирски жест на уважение — с юмрук пред сърцето. След което се поклони и си тръгнаха.

— Мразя това — промърморих аз и се концентрирах над салатата си.

— Мисля, че е готино — обади се Стиви Рей.

— Заслужаваш да ти засвидетелстват уважение — каза Деймиън с тона на учител. — Ти си единственият третокурсник, който се е издигнал до лидер на «Дъщерите на мрака», а също така единственият новак и дори вампир в историята, който има дарба за петте елемента.

— Ще трябва да се примириш с това, Зи — рече Шоуни, докато си хапваше от салатата и жестикулираше с вилицата си.

— Ти си специална — заяви Ерин.

Третокурсници тук наричаме новопостъпилите ученици. Тези, които са втора година, са четвъртокурсници, и т. н. И аз наистина съм единствената третокурсничка, която се е издигнала до лидер на «Дъщерите на мрака» Голяма съм късметлийка .

— Като си говорим за «Дъщерите на мрака», измислила ли си какви да са новите условия за членство?

Искаше ми се да извикам ужасено: «Не, аз все още не мога да повярвам, че се забърках в това!», но само поклатих глава:

— Не, не знам какви да бъдат новите условия. Мисля, че вие трябва да ми помогнете. Имате ли някакви идеи?

Както и предположих, никой не обели нито дума. Тъкмо се канех да им благодаря за мълчанието, когато проехтя гласът на Висшата жрица. В първия момент бях доволна от прекъсването, но после осъзнах какво казва и стомахът ми се сви.

— Уважаеми ученици и преподаватели, моля, насочете се към приемната зала. Започва месечната среща с родителите.

Мамка му.

— Стиви Рей! Стиви Рей, ама да знаеш само колко ми липсваше!

— Мамо! — извика тя и се хвърли в прегръдките на жена, която изглеждаше точно като нея, но с няколко килограма и двайсетина години отгоре.

Ние с Деймиън стояхме в дъното на залата, която започна да се пълни с родители, братя и сестри, учениците от училището и тук-там някой преподавател.

— Ето ги и моите родители. Да приключваме с това. До скоро.

— До скоро — отвърнах му аз и проследих с поглед как се доближи до едни съвсем обикновени хора, които носеха опакован подарък. Майка му го прегърна набързо, а баща му му стисна ръката с подчертана мъжественост. Деймиън изглеждаше пребледнял.

Проправих си път към масата в дъното на залата. Тя беше отрупана със скъпи сирена, месни плата, десерти, кафе, чай и вино. Тук съм вече от цял месец, но все още не мога да свикна, че виното се сервира толкова често. Причината е ясна — училището е създадено по модел на европейския «Дом на нощта», а в Европа пиенето на вино е нещо съвсем естествено, все едно ние да пием чай или кола. Нищо особено. Другата причина е, че вампирите не могат да се напият. Дори новаците. Могат само леко да се замаят, така че пиенето на вино не е кой знае какъв проблем. (На кръв обаче е.) Така че виното е обичайна гледка тук. Интересно ми е колко родители ще си тръгнат развеселени от него.

— Мамо, трябва да се запознаеш със съквартирантката ми. Сещаш се, че съм ти говорила за нея, нали? Това е Зоуи Редбърд. Зоуи, това е мама.

— Здравейте, госпожо Джонсън, приятно ми е.

— О, Зоуи, толкова ми е приятно и на мен! И, о, боже, татуировката ти е точно толкова красива, колкото Стиви Рей ми я описа! — Тя ме изненада с топла майчинска прегръдка и ми прошепна: — Много ти благодаря, че се грижиш за моята Стиви Рей. Тревожа се за нея.