Клайв Баркър - Кървави книги (Том I)

Старицата не отговори. Ако се беше обидила от грубото му държание, много й здраве. Той я остави да се жалва и излезе на улицата.

Беше краят на ноември и доста мразовито. Във въздуха нямаше благоухания, само миризмата на катран от прясно настлан път и пясък, разнасян от вятъра. Тери вдигна яката на якето си и забърза към съмнителния подслон, който предлагаше: „Нощувка и закуска при Мърфи“.

Във фоайето Талула обърна гръб на студа и мрака във външния свят и се затътри обратно към храма на мечтите. Миризмата му беше толкова изхабена сега — изгубила свежестта си от употреба и старост, досущ като тялото й. Беше време естествените процеси да вземат своя дан; нямаше смисъл нещата да съществуват по-дълго от отреденото им време. Това важеше както за сградите, така и за хората. Но „Елизиум“ трябваше да умре така, както бе живял — величествено.

Тя дръпна настрани червените завеси, които закриваха портретите в коридора от фоайето до партера. Баримор, Ървинг — големи имена и големи актьори. Снимките може и да бяха зацапани и избледнели, но спомените й бяха бистри и ободряващи като изворна вода. А на най-видното място, последен в редицата, стоеше портретът на Констанция Личфийлд. Лице със съвършена красота; костна структура, която би просълзила всеки анатом.

Тя, разбира се, бе прекалено млада за Личфийлд и в това се криеше част от трагедията. Два пъти по-възрастен от своята великолепна красавица, този Свенгали 28 28 Герой от романа „Трилби“ на английския писател от френски произход Джордж дю Морие, чието име се превръща в нарицателно за ловък манипулатор и хипнотизатор. — Б.пр. беше успял да й осигури всичко, за което тя бе жадувала — слава, пари, приятелство. Всичко, освен най-необходимото — живот.

Констанция беше умряла, преди да навърши двадесет, от рак на гърдата. Стана толкова внезапно, че на Талула още й бе трудно да повярва, че си е отишла.

При мисълта за тази загуба, за този похабен талант, очите й се напълниха със сълзи. Имаше толкова много роли, в които Констанция можеше да блесне, ако болестта я бе пощадила. Клеопатра, Хеда, Розалинд, Електра…

Но това нямаше да се случи. Тя си бе отишла като пламъка на свещ под ураганен вятър и за онези, които бяха останали след нея, животът се бе превърнал в бавен и безрадостен поход през една студена земя. Сега имаше сутрини, в които Талула се въртеше в леглото си до идването на зората и се молеше да умре, когато най-сетне заспи.

Сълзите вече я заслепяваха, плачеше неудържимо. И, о, боже, зад нея имаше някой, навярно господин Калоуей се бе върнал за нещо, а тя плачеше, та се късаше, държеше се като глупавата старица, за която той несъмнено я смяташе. Нима млад мъж като него би могъл да разбере болката, която причиняват годините, силната болка от невъзвратимата загуба? Щеше да я разбере, но след време. По-скоро, отколкото предполагаше, но не и в момента.

— Талула — каза някой.

Тя позна гласа. Ричард Уолдън Личфийлд. Обърна се и видя мъжествената му фигура на метър и половина-два от себе си. Сигурно беше с двадесет години по-стар от нея, но възрастта не му личеше.

Талула се засрами от сълзите си.

— Тали — рече меко той, — знам, че е малко късно, но си помислих, че ще искаш да кажеш здравей.

— Здравей? — Сълзите й бяха намалели и сега видя, че някой стои почтително на крачка-две зад гърба на Личфийлд. Неясната фигура излезе от сянката на мъжа и Талула разпозна красивата костна структура на лицето й така лесно, както би разпознала собственото си отражение. Времето се разпадна и разумът напусна света. Бленувани лица внезапно се завърнаха, за да запълнят празните нощи и да предложат свежа надежда в един живот, загубил смисъл. Защо да се съмнява в доказателството, което стоеше пред очите й?

Беше Констанция, лъчезарната Констанция, която хвана под ръка Личфийлд и поздрави Талула с тържествено кимване.

Скъпата мъртва Констанция.

Репетицията бе насрочена за девет и половина сутринта. Както обикновено, Даян Дювал пристигна с половин час закъснение. Изглеждаше така, сякаш не бе мигнала цяла нощ.

— Съжалявам, че закъснях — каза и отворените й гласни се понесоха бавно по пътеката между редовете към сцената.

Калоуей не беше в настроение да целува крака.

— Утре имаме премиера — рече рязко той, — а ти караш всички да те чакат.

— О, така ли? — Тя изпърха съкрушително с клепки. Но беше ранна утрин и това не постигна желания ефект.

— Добре, започваме отначало — оповести Калоуей — И моля всички да вземат копие от сценария и химикал. Имам списък с критики и искам да ги разгледаме, докато стане време за обяд. Раян, разполагаш ли с нужното копие?