Клайв Баркър - Кървави книги (Том I)

Но Лейси не беше там. Видя само свинята, голяма, закръглена и блестяща както винаги — стоеше сред собствените си изпражнения и размахваше големите си смешни уши.

— Къде е Хенеси? — попита Редман, като кръстоса поглед със свинята.

— Тук — отговори момчето.

— Това е прасе.

— Тя го изяде — каза то, като продължи да се усмихва. Изглежда, мисълта му се струваше възхитителна. — Тя го изяде и той проговори от нея.

На Редман му се прииска да се изсмее. Пред това изказване историите за духове на Лейси звучаха почти правдоподобно. Те му казваха, че свинята е обладана от дух.

— Хенеси обеси ли се, както твърди Томи?

Левъртал кимна.

— В кочината?

Още едно кимване.

Внезапно видя свинята с други очи. Видя във въображението си как тя вдига зурла и души гърчещото се в конвулсии тяло на Хенеси, после усеща връхлитащата го смърт и устата й се изпълва със слюнка при мисълта за плътта му. Видя я как ближе влагата, която се отделя от разлагащата се кожа, как я лочи, как захапва нежно плътта, а после я поглъща. Не беше трудно да разбере как момчетата са превърнали тази жестокост в митология, защо я възпяват в химни и се грижат за прасето като за божество. Свещите, благоговението, жертвоприношението на Лейси — беше извратено, но не звучеше по-странно от хиляди други религиозни обичаи. Редман започна да разбира дори апатията на Лейси, неспособността му да се бори със силите, които вземаха превес над него.

Мамо, те нахраниха прасето с мен.

Не — мамо, помогни ми, спаси ме. Просто — те ме дадоха на прасето.

Всичко това можеше да разбере; те бяха деца, много от тях неуки, някои на ръба на психическата нестабилност, всичките податливи на суеверия. Но това не обясняваше участието на Левъртал. Тя беше вперила отново поглед в кочината и Редман чак сега осъзна, че косата й, която изглеждаше медно руса на светлината на свещите, е разпусната и пада свободно върху рамене й.

— На мен ми прилича на най-обикновено прасе — отбеляза той.

— Тя говори с неговия глас — каза тихо Левъртал. — Като човек, изпаднал в религиозен транс. След малко ще го чуеш. Скъпото ми момче.

Тогава Редман разбра.

— Ти и Хенеси?

— Не бъди толкова ужасен — отговори тя. — Той беше на осемнайсет, имаше най-черната коса, която някога си виждал. И ме обичаше.

— А защо се обеси?

— За да живее вечно. За да не стане никога мъж и да не умре.

— Открихме го чак след шест дни — каза момчето почти шепнешком в ухото на Редман. — Но тя вече смяташе, че е неин и не допусна никой до него. Говоря за свинята. Не за Доктора. Разбирате ли, всички обичаха Кевин — прошепна интимно то. — Той беше красив.

— А къде е Лейси?

Нежната усмивка на Левъртал помръкна.

— При Кевин — отговори момчето. — Където Кевин го иска.

То посочи към вратата на кочината. Там, върху сламата зад нея, лежеше тяло.

— Ако го искате, ще се наложи да влезете и да си го вземете — каза момчето и нападна Редман в гръб, като стисна врата му в задушаваща хватка.

Свинята реагира моментално на внезапното движение. Започна да тъпче сламата, като показа бялото на очите си.

Редман се напъна да се освободи от захвата на момчето, като същевременно заби лакът в корема му. То се отдръпна, като се превиваше и ругаеше, но на мястото му застана Левъртал.

— Върви при него — каза тя и сграбчи Редман за косата. — Върви при него, ако го искаш. — Ноктите й одраха слепоочието и носа му, като пропуснаха на косъм очите.

— Махни се от мен! — изръмжа Редман и направи опит да се отърси от жената, но тя се вкопчи в него и се помъчи да го изблъска през стената, като мяташе напред-назад глава.

Останалото се случи ужасно бързо. Дългата й коса забърса пламъка на една свещ и пламна, а пламъците се втурнаха към главата й. Докато пищеше за помощ, Левъртал се блъсна в портата. Тя не издържа тежестта й и се отвори навътре. Редман гледаше безпомощно как горящата жена пада в сламата. Пламъците се разпространиха възторжено в предния двор на кочината и се устремиха към свинята, като поглъщаха жадно сухите стъбла.

Дори сега, в тази екстремна ситуация, прасето си остана прасе. Нямаше никакви чудеса — никакви екзалтирани приказки или молби. Животното се паникьоса, когато огнените езици обградиха масивното му риещо с копита тяло и започнаха да ближат хълбоците му. Те се покатериха на гърба му и се втурнаха през четината като горски пожар, а въздухът се изпълни с мириса на пърлено свинско.

Гласът на прасето беше глас на прасе, оплакванията му също. То се втурна през двора на кочината с истерично грухтене и изскочи през разбитата порта, като по пътя си стъпка Левъртал.